Пред тебе съм, лице в лице,
но и дълбоко в същността ти!
Прегърнал нежно твоята усмивка,
докоснал с пръсти мислите ти,
поел в себе си от твоите мечти ...
Сълзите ми се стичат бавно и попиват в кожата ми,
Очите ми се превръщат във водопади,
Много си красива и известна за някои,
Но може ли аз да участвам в бъдещите свади?
Нарани ме сериозно, ...
Ти влезе завинаги в душата ми.
Потайните ми ъгълчета освети.
Ти си деня, съня и съдбата ми,
но никога не беше в моите мечти.
Някой ще каже: „Това е глупаво.“ ...
В името ѝ много са се жертвали,
много са с разбитите сърца...
И ходят бездушно... и молят с надежда...
Някой да им подаде ръка...
Често е красива... ...
В едно далечно царство, голямо господарство,
в своя бял палат, живеел шейх богат.
Тънел той в охолство, в почит, в задоволство,
но имал дъщеря, нещастна що била.
Красива кат` картина и роза във градина, ...
Отново в ролята на планина
посрещам и изпращам своите юнаци.
Те вярват, че ще стана равнина,
а аз събирам техните калпаци.
Разбира се, нали съм алтруист, ...
Ти можеш да си тръгнеш, не и болката.
Ти можеш да мълчиш, тъгата не.
Ти можеш да избягаш, но не може
да бяга този възел страхове.
Ти можеш да забравиш, аз не мога. ...
Защо си като дива просякиня,
защо Съдба – заслужих ли го аз?
Който ме стигна, той ме и подмина,
посока търся, ала без компас!
Защо ме разпиля, че да бесувам, ...
Ако ми припомниш коя съм,
ако ме сетиш, че мъка съм преяла,
че животът е полегнало осем…
може би ще стана за мъничко цяла…
и че, не душата ми, виси на косъм, ...
Тази сутрин се обличам в бяло,
ще си сложа даже розовите очила,
в ръката ще държа букетче здравец,
ще посея малко семенце от доброта!
Този ден ще се раздавам с много радост, ...
Обличам най-красивата си рима,
когато съм на среща с теб в съня си,
Защото там си Ти. Там истински те има,
а стиховете - със вълшебство са поръсени...
И всеки звук - като ушит по мярка, ...