Препича слънцето на мойта синя пролет
и пухчета във въздуха летят,
в тревата съм изтегнат аз на воля...
О няма сили кефа ми да спрат!
Във София, дойдох за въздух в Парка, ...
Излезнал от прахта на времето и историческите скази,
въздига се град Пловдив на върха на днешния си звезден блясък.
Като избримчени от сиво ежедневие се движат човешки нанизи
и по притулени сокаци притихват с утринния звънчев ек.
Спокоен, Филип Втори Македонски дига десница с тържество, ...
Поетите са многоцветно птиче ято,
дори чупливи да им са крилата,
в есен, зима, пролет, лято,
рисуват със сърцето красотата.
Танцуват в ритъм с бялата мечта, ...
Не съм дорасъл да те уча, но ти растеш ли или дебелееш!?
Щом хвърлил си калъча, дошло е време да се разлюлееш.
Щастлив ли си или си труден - желаеш всичкото да бъде твое?
Да бъдеш искаш повече от мен, а после чудиш се това какво е!
Така е сложно да се разберем. Копираш мисли - не чуваш, а говориш. ...
Ако знам какво е любов то е заради теб,
узнах как да чувствам и как да не искам да губя,
видях душата отвътре и не искам да излизам навън,
чух гласът на обичания
и не можех да спра да обичам, ...
Когато в грях израства всяка грешка,
превръщаш се в камбана без език.
Сълзи се смеят. И така човешко,
е да приемаш Бога за велик.
Убива нощем граховото зрънце, ...
Дори в тези студени есенни дни,
залезът плахо протяга гореща ръка.
Докосва ни нежно, да не изгори,
замръзнали от тишината сърца.
А тук, на земята, е гъста мъгла, ...
Нощна разходка, с крачка уморна,
след работния ден, вървя към дома си,
а над мен бяла сова, широки криле
всяка нощ разперва и следва.
Чудя се какво ли е туй и какво ще се случи. ...
Красивите очи не се затварят,
дори когато адски са далече.
Искрите им живот неспирно палят
и бавно те превръщат във обречен.
Красивите очи чертаят вечност ...
Ще чакам тук. Мълчанието свое да пречупиш.
Душата ти да се разтърси от любов.
Преградите, които изгради напук от глупост,
да сринеш всичките, когато си готов.
Ще чакам тук. Със устните си тихо ще те сричам. ...
Привет, мила моя!
Ти се превърна в изискана дама!
Спомняш ли си разходката с водните лилии край Ариана?
Да, ти от музите
свойта душа не успя да откупиш! ...
България тихо загина, момче!
Да беше отново велико се бѝла!
В епоха, в която лъвът не реве,
прелива с тъгата в очите си Рила!
Душата си скрила и стрила страха, ...
Съблечи ми роклята и разпилей косите ми...
Чудя се защо копнея пак за минало...
Надай ухо и доближи гърдите ми,
усети дали сърцето ми със твоето се е разминало.
Качи душата ми на влака и запали онази гара, ...
Измислих си, че ме обичаш.
Наивно, без свян и надеждност...
Дъждовно е в моето утрешно вчера,
измислих ти обич и нежност.
Измислих и дъжд - безадресно далече, ...
Небесни съцветия стоящи в безкрая
хоризонт под небето бавно уловен
поглед тъжен блуждаещ в омая
същността на човека в любов предрешен
Стоеше безпризорен ограбен безделник ...
крилете на лястовиците
напукани в поредното земетресение
от закъснението на времето
в дългите ръкави на лудостта
през ръцете които не са виждали други ръце ...
Римуваният стих бил стихоплетство,
не е било поезия, ми казват.
Та значи още там, във мойто детство,
аз спомени за стихоплетци пазя.
Много велики български поети, ...
Роди се във време безсилно за нея,
в погледите пламна огън от страст,
заживя скрита, а при липса жаднее
и мълчи самотна, но обича на глас.
Любов, егоистично стискаш ръце, ...