Poetry by contemporary authors
Веригата 🇧🇬
Основата на ракурса е точно Тук и Сега,
от която се вглеждаме в минало и във бъдеще,
пресечна точка на спомен и на мечта-
вечен порив напред и назад вечно завръщане. ...
Предложение за Червената книга 🇧🇬
И зърно откриват сред плява, и истина в куп от лъжи.
Живели и с две, но и с двеста, икона за тях е доброто
и старият свят им е лесен, но новият страшно тежи.
От нищо мечтите скроили, успешно деня пренареждат. ...
Кара вчера ми се скара 🇧🇬
Кара вчера ми се скара,
че съм карал мотокара
и отишъл съм на бара
мешана да хапна скара. ...
Епитафия 🇧🇬
Знам,
както Икар
в полета
ще изгоря! ...
Самотно море - отровна пустиня 🇧🇬
В бурята потъна моят смях
Пясъка засипа ми следите
В гроб без име истината закопах
Преструвам се, че съм щастлив ...
Антоновден 🇧🇬
отдавна живял сам, отшелник близо до Бога!
За него облаги и светски живот нямало вече,
търсели го хората и нямало в душите им тревога.
А Господ Бог го дарил с дълголетие, ...
Слънчева импресия 🇧🇬
лъчи, които влюбено блестят,
любовни атоми в прогресия
в мига от щастие с възторг летят.
Живеем в нежното смирение ...
Сонет за сонета 🇧🇬
ала вече съм „поет“!
Вдигам летвата високо –
правя опит за сонет.
На врата ми е широко ...
Мъжът на 60 🇧🇬
Мъжът на шестдесет все още може
да свърши тук-там някои неща –
да стопли нечие моминско ложе,
защо пък не? – да стане и баща, ...
Понякога 🇧🇬
един отзвук в бездънен мрак.
Не може да заличи разпятия,
оставени в нечий свят.
Понякога думите са рани, ...
Между звездите и сълзите 🇧🇬
Понесена е песен в простора.
Препускат галактически ездачи
в търсене на невидима опора.
Мечтата им полита надалече. ...
Знам 🇧🇬
когато залезът съблича своя свян.
Не ми разказвай, вярвам, че което
видяла съм, живот е преживян!
Не ме моли с очите си да видя ...
Жената на 60 🇧🇬
Жената на шейсет не е богиня,
не ходи твърде често на море,
понякога в тунела на Витиня
се случва и колата ѝ да спре, ...
Най-къдрава поезия 🇧🇬
с най-нежните си светове,
в щастливата и тиха, влюбена кохезия,
която най навътре ни зове.
Мигът расте красив и мил, и нестъписан е ...
Тайга 🇧🇬
Моя си -
необятна,
сурова,
красива ...
Картина в нощното небе 🇧🇬
Небрежни профили по залез
разстилат мрежи от коприна
и здрачът – с тънък показалец,
издрасква сянката ми фина. ...
Пътят благ 🇧🇬
ходиш към звездите чак
и незнайно от къде
Господ тихо те зове.
Поогледаш се и виждаш, ...
Лутане 🇧🇬
И си остава най-мощно оръжие,
готово винаги да отсъди
в интерес на истина още несбъдната.
Рано или късно всичко си идва на мястото, ...
Вечната светлина на България 🇧🇬
във всеки шепот, вяра грее.
Любов към нея – свята, честна,
България – земя без нея не живее.
Тук корените дълбоки в пръстта, ...
Носталгия по Икар 🇧🇬
възможен е човешкият летеж!
И неслучайно се усещаме свободни,
когато сбъдваме поредния копнеж.
Щом не отлагаш дните, а се впускаш ...
Вик 🇧🇬
пътека мъничка до мен!
Със сняг дълбок ще я зарине
тя, зимата в незнаен ден.
Ела да седнем мълчаливо ...
Вън снежни ангели се молят 🇧🇬
и в стих некапнала дори,
сълзата. Сняг е полунощен
безмълвно завалял в зори.
И този стих е като мене – ...
Искам да знам 🇧🇬
и да питам все обичам.
За какво сме на Земята
и какво е добротата?
Где е тайната пътека ...
Човекът е търкулнато мънисто 🇧🇬
... аз зная как се диша без пари,
и как с пари не може да се диша –
когато тръгна в парка призори,
не ми тежи бюджетният излишък, ...
Въпроси 🇧🇬
Да,
аз живях на прелома
на две епохи!
Не зная, ...
Защо ли повече да питам? 🇧🇬
без отговор на важните въпроси?
За всичко друго време си намират,
а нямат време да се образоват!
Попитах мама как съм се родил? ...