Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Прошка от Рая 🇧🇬

Вчера ли беше или отмина един цял живот?
Махна ръка и тръгна с дъжда към безкрая.
Крещя към небето - до теб не достига и шепот.
Как прошка да искам от Рая?

Hopelessly_seeking

Poetry » Other

476

Акорд прощален 🇧🇬

Пред твоя праг аз вече не стоя!
Кръвта ми как пулсира няма да я чуеш!
Сърцето ми те някак преболя …
Пантофките на друга може да обуеш
Престанах и да плача във нощта! ...

Зои

Poetry » Love

594 9

Не... 🇧🇬

На Б.
Не съм поет, не съм, а исках.
Може би да слушам по- ме бива.
Не съм и фотограф, а стисках
до болка пред мъглата обектива. ...

Несъвместимият

Poetry » Philosophical

787 2 11

Понякога ще идвам… 🇧🇬

Понякога ще идвам…
във съня ти-
скъп спомен за онази истинската,
първата,
по детски чистата, ...

Ма_Ро_Ка

Poetry » Love

581

Стих за лятото 🇧🇬

Бих посветила най-добрия стих
на лятото – прекрасно и вълшебно,
с горещи нощи, с изгрева му тих,
преливащо от пориви изкусно.
Сезон на сетива, любов и страст, ...

СилвияМилева

Poetry

419

Намек 🇧🇬

Не съм, не съм във форма
загубя ли чувството за хумор...
Навярно, все така безспорно
се лутат дълго веселите думи?
Смутена: душата уталожва ...

Ranrozar

Poetry

560 5 12

Как ще го позная 🇧🇬

Търся нещо във Някъде,
а какво ли? Не знам...
И обходил съм адове,
и съм бил ад и сам...
Търся нещо във Никъде, ...

mislitel

Poetry » Philosophical

486 6

Стъклени пирони 🇧🇬

"Каква невеста си била ти, мамо!"*
Каква бе твоята земя?
От чернозем се ражда само,
окъпана от дъжд дъщеря.
"Каква невеста си била ти, мамо!" ...

Spring_sunrise

Poetry » Civic

543 3

Ще помня 🇧🇬

Ще помня пламъка в очите -
крилете ми опожари.
Ще помня бурята в гърдите -
в прегръдката ме задуши.
Ще помня и страстта от устните - ...

Ромашка

Poetry » Love

656 7 10

Макова обич 🇧🇬

Тази нощ всички скъсани струни,
на цигулката твоя сменил
натъжен е пред тръгване юни,
пей, щурченце, недраг и немил,
нацелува цветята заспали ...

Patrizzia

Poetry

458 1 2

С “Морето на Нина” 🇧🇬

С “Морето на Нина” изплуват мнозина,
преследват голяма мечта:
с души анонимни и не легитимни
да вземат една грамота!
С “Морето на Нина” из нашта Родина ...

Yuri

Poetry

476 1 9

Тишината е повод за обич 🇧🇬

ТИШИНАТА Е ПОВОД ЗА ОБИЧ
Времената са трудни и сложни.
А били ли са други – не знам.
Аз не мога скръбта да отложа,
но не искам и шанс да ѝ дам. ...

yotovava

Poetry

360 1 4

Опитала и многото, и малкото 🇧🇬

Не мога да възлюбя тъмничарите,
веригите сама да си нахлузя
и ако без причина ме ударят те,
смирено да обърна друга буза.
Не мога и да хваля самаряните, ...

Patrizzia

Poetry

384 2

Моето коте 🇧🇬

Много често мойто коте
прави ми масаж;
то ми скача във леглото
и започва марш;
с ноктите си по гърдите ...

Yuri

Poetry » Humorous

646 6

Жената, с която ще бъда и утре 🇧🇬

ЖЕНАТА, С КОЯТО ЩЕ БЪДА И УТРЕ
... когато ще съм спомен за човек – когато утре няма да ме има,
си помисли, че в някой следващ век ще ти се връщам в тихата си рима,
прекрасна всеотдайница! – Жена, която нийде не видях до днеска,
дори на моята Фейсбук-стена харесаха ти светлата прическа! ...

Валери_Станков

Poetry » Love

418 2 1

Лято 🇧🇬

Лятото дойде, а със него – и големите жеги.
Градините ухаят на разцъфтели цветя и узрели плодове.
Навън е горещо и хората се радват на хубавото време.
Лято е и скоро ще удари, и последният учебен звънец,
и децата ще излязат в така дълго очакваната ваканция. ...

ANNWOOD

Poetry

2.1K 1 3

Опит за пейзаж 🇧🇬

Отминал богатство и лукс,
изпаднал в периферно зрение:
преминавам не близък,чужд
на оперетъчните намерения.
"Къде се дяна?О,нима си тук?! ...

Ranrozar

Poetry

550 8 11

Защо ли... 🇧🇬

***
Защо ли пак вятъра гониш и скиташ се нейде?
Защо ли понякога тихо посядаш на някой стобор?
Защо ли със влажни очи залеза гледаш и питаш се -
Господ има ли го,закриля ли те, бди ли над теб? ...

ГерганаМаринова

Poetry

609 5 5

Хавайски рефрен 🇧🇬

Пъстри чадъри – десенът на лятото,
риза хавайска за мокрия плаж.
Сплита цветята в гирлянди ято от
гларуси – юнги в сплотен екипаж.
Сутрин вълните брега масажират – ...

Яна_Славянска

Poetry » Other

840 1 3

След това 🇧🇬

Само думи напразни
и обещания.
След това
Светът не свърши,
нямаше последни ...

honesty

Poetry » Love

510 2

В тази чудна вечер 🇧🇬

Къде си в тази чудна вечер?
В концерт надсвирват се щурци.
Нощта дойде към края вече
и лягаш с минали мечти.
Мечти... предадохме ги с тебе ...

АниИванова-стихове

Poetry » Other

445 2 2

Ех любима 🇧🇬

Ех, любима моя... така те обичам, че чак
за теб съм готов да крещя, да скубя...
Бога ми, за всяко зло към теб да мъстя.
Защо продавате род!? Безпардонни измамници...
Светът ни беше в краката, сега плужеци... ...

aap

Poetry

451 2 4

... а в людския свят нескопосан... 🇧🇬

Мечтаят си всички за сол, за море,
делфиини и нещичко още,
аз – денем излишна се чувствам добре
без сън сред звездиците нощем.
Годината – сушава в мене вали, ...

Patrizzia

Poetry » Love

429 4 5

*** 🇧🇬

Гората шепне
тихо звезден дъжд ръми
тайна чужда си.

ЛюсиАтанасова

Poetry » Eastern forms

725 9 21

Ти си тук 🇧🇬

Преди теб светът ми беше хлад,
и часовете - стъпки от олово.
Денят бе ням, без песен и без цвят,
изгнание, тъй вечно и сурово.
Но ти дойде. Не като гост, а като вик, ...

Varahiil

Poetry

540 1 2

За вярата ... 🇧🇬

.
Напоследък навсякъде
какво не, ме впечатлява,
както и приятелите -
и с всеки съпреживявам ... ...

dorageorg

Poetry » Other

509 4 9

Мъртва зона 🇧🇬

От нощите си искам да избягам -
убежища за огнените дни.
Така устроен съм - отвръщам със сарказъм
на всекиго, оставайки немил.
На изгрева разтвореното цвете ...

vega666

Poetry

560 15 13

Баба и дядо — ангели земни 🇧🇬

Мама и тати — звезди са в небето,
а аз си останах сираче сега.
Но тук, на земята, с прегръдка най-свята
баба и дядо ме топлят с душа.
Баба ми пее най-нежните песни, ...

tanq_mezeva

Poetry » For children

693 3 7

Под юнски свод на дъхави липи 🇧🇬

В прохладата невидимо навлизам,
под юнски свод на дъхави липи.
Гласът Ти чувам толкова отблизо
от Него бликат бистрите води.
В прохладата невидимо навлизам ...

Елиза13

Poetry

519

Ах, че ми е тъжно! 🇧🇬

А, може би, аз остарявам,
щото по спомени тъгувам,
вместо да си свиркам и пирувам.
А, може би, аз остарявам,
щото за отминали времена тъгувам, ...

Simonstotel

Poetry » Free verse

513 5

Дар 🇧🇬

Аз знам, че всеки миг е дар
и всеки миг благодаря.
От ден на ден по-стар
по-силно го усещам и ценя.
По-просто всичко става, ...

Селева

Poetry » Philosophical

531 2

Момчето, което и днес не откри Атлантида 🇧🇬

МОМЧЕТО, КОЕТО И ДНЕС НЕ ОТКРИ АТЛАНТИДА
Не се постигнах днес, не смогнах да съм твой – сега съм сам и див –
тъй се търкаля подир залезите трънено валмо,
така се свлича лавината от скалния масив,
не ти написах нито ред писмо – ...

Валери_Станков

Poetry » Love

375 2 3

В най-хубавото време на годината 🇧🇬

Най-хубавото време на годината
е, пролетта, когато свършва зимата.
Когато, дългокраките момета
заголват смело - белите крачета.
Тогава цъфва люляка в градините, ...

Yuri

Poetry » Love, Humorous

493 2 6

Яхнал от баира своето магаре 🇧🇬

Тошко се надява, на една морава –
да полегне малко, като дойна крава…
Сянка да му прави, Старата черница,
точно покрай моста на река Марица!
Тошко се надява, на подкрепа здрава, ...

Ревов

Poetry » Parody

554 1 3

Мрачна реплика 🇧🇬

(„... докато смъртта ви раздели...“)
И ... брачни цял живот, смъртта
ги раздели,
без ни веднъж дори да са се
срещнали.

Вълшук

Poetry

419

Бялата стая на Влада 🇧🇬

БЯЛАТА СТАЯ НА ВЛАДА
С какво запомних бялата ти стая –
с това, че обеците си свали,
че полетяха нейде – из Безкрая,
с мъглите вън и твоите поли, ...

Валери_Станков

Poetry » Love

402 3 3

Признание 🇧🇬

Дори когато замълча стъписан от нечакан жест...
Все нося една мечта за прошка и за ранена чест.
Над мене топли небеса. Под мене е тръпна земя.
Не вярвам вече в чудеса, които ще ме променят.
Когато чувам блага вест и срещам чистите очи ...

Ranrozar

Poetry

446 3 9

Така обичам да се будя 🇧🇬

Сутринта ми врътна... палачинки...
(През нощта пък дупето въртеше )
Оказа се Перфектната блондинка -
Все по-рядко са такива вече...
Но път те се правят по заслуги, ...

mislitel

Poetry » Humorous

488

Отвъд 🇧🇬

човешко око̀
ненаситно - тежко̀ ти
отвъд и горко̀

rhymefan

Poetry

406

Днес песните мълчат 🇧🇬

Потрепва пламък, плаче восък,
а в църквата с пресъхнали очи
скръбта виси… виси на косъм
и псалмът вие и така боли…
Почти празнуваме живота. ...

jenyivanova

Poetry

645 5 10

Poetry by contemporary authors

Прошка от Рая 🇧🇬

Акорд прощален 🇧🇬

Не... 🇧🇬

Понякога ще идвам… 🇧🇬

Стих за лятото 🇧🇬

Намек 🇧🇬

Как ще го позная 🇧🇬

Стъклени пирони 🇧🇬

Ще помня 🇧🇬

Макова обич 🇧🇬

С “Морето на Нина” 🇧🇬

Тишината е повод за обич 🇧🇬

Опитала и многото, и малкото 🇧🇬

Моето коте 🇧🇬

Жената, с която ще бъда и утре 🇧🇬

Лято 🇧🇬

Опит за пейзаж 🇧🇬

Защо ли... 🇧🇬

Хавайски рефрен 🇧🇬

След това 🇧🇬

В тази чудна вечер 🇧🇬

Ех любима 🇧🇬

... а в людския свят нескопосан... 🇧🇬

*** 🇧🇬

Ти си тук 🇧🇬

За вярата ... 🇧🇬

Мъртва зона 🇧🇬

Баба и дядо — ангели земни 🇧🇬

Под юнски свод на дъхави липи 🇧🇬

Ах, че ми е тъжно! 🇧🇬

Дар 🇧🇬

Момчето, което и днес не откри Атлантида 🇧🇬

В най-хубавото време на годината 🇧🇬

Яхнал от баира своето магаре 🇧🇬

Мрачна реплика 🇧🇬

Бялата стая на Влада 🇧🇬

Признание 🇧🇬

Така обичам да се будя 🇧🇬

Отвъд 🇧🇬

Днес песните мълчат 🇧🇬

Queue