Животът всъщност толкова е прост,
като въздишка, песен, стих без думи.
Дошъл си и си тръгваш като гост.
След няколко сезона. Помежду ни,
остава само споменът за дъжд, ...
Слънцето за сетен път зад хоризонта
скри лъчи за да си почине...
От нас защото от деня изгода нямаме.
Все търсим тъмнина за да съществуваме.
Лъжата как топли ни сърцата... ...
Не са ли твоите зеници огледало
невинно и тъй чисто, отразили
моя топъл трепет; и огън само.
Не е ли туй – което виждам, че блести?
Пек покрива теб, и благост носи есента, ...
ЖИВОТ МЕЖДУ МЪДРЕЦА И ГЛУПАКА
… живях добре с мъдреца и глупака, що Бог във мене кротко приюти –
доде мъдрецът тихо цепи мрака, глупакът все тъй тънеше в мечти,
със тях не вдигнах Слоновата кула – и помежду им праведно живях,
сега разбирам – бил съм кръгла нула, едно човече, станало за смях, ...
Очите ми са гладни за море,
което да ме мами и привлича!...
Додето Хоризонта се дере –
от ревност, че Луната се съблича…
Часовникът ми отброява векове… ...
Крилете на мъжа са скрити в душата,
в копнежа му да литне към свободата.
Не от перо, а от мечти се тъкат,
и всеки полет е дар от съдбата.
Силен е мъжът, но не от стомана, ...
Пъстроцветната душа на някого дочух.
В аленото утро топло да се смее.
Да пристъпва смело в новият си ден.
Животът вече е усмихнат в неговата песен.
Не чу ли, че и днес съм тук? ...
Някои хора - живеят за да обичат.
Други пък са родени за да мразят.
Трети живеят на всекиго напук,
но май всички живееме напразно...
Осъден с мярка крайна - и присъда до живот. ...
В безочаквано време... очакваме!?
Сблъсък между казах ви и не знам.
Питате, ама кого... щом в бедата
няма помагащи. И защо?
Водата... водата я няма и Защо? ...
ПОЕТИТЕ НА ТОЗИ СВЯТ СМЕ ЛУДИ
… когато одъртея – и когато ще съм ненужен никому старчок,
ще проумея – Времето е злато – и щедро всекиму го сипе Бог,
не пропилях дори секунда всуе! – от мравката с трошица по-голям,
мълча с надежда някой да ме чуе и в светли рими да му се раздам. ...
Останах в светла, мъдра тишина,
в която всички пътища видях.
Потеглих със надежда в свобода
и с вяра пътя на добро избрах.
Обичам този бял безкраен път. ...
Пътят към славата е обречен, стръмен и кален. Ако някой те преведе през него бързо, лесно и чисто, ще потънеш по-бързо от очакваното – без ръка, която да те дърпа и води.
Аз ходя и пълзя, давя се, гладувам – замръзвам в тъмнината, но продължавам напред.
Защо ли? Защото, когато стигна славата моя, ис ...
Здравей, мой петдесети януари!
Знам, месеците нямат толкоз дни!
Годините обаче, като хали,
препускат през живота ни, уви!
Не ми е тъжно, даже съм щастлива, ...
Ще има ли правителство - народът пита?
Никой ли не може отговорност да поеме?
Цялата им безпомощност явно е разкрита,
но мълчи апатично нещастното ни племе!
Овцата е от Шенген омаяна, ...
Нани-нани, тихо, тихо, не плачи.
Ти не се сърди, човече, всичко ще се нареди.
Всички ще те заобичат.
Даже кучето навън няма да те лае.
Нани-нани, тихо, тихо, мила моя, спи. ...
Толкова е лесно да си себе си,
стига само да узнаеш кой си…
От стремеж към трупане обсебени,
за хартийки сменяме покоя си.
От неспирно дирене на смисъла ...
Година нова – светъл, чист портал,
към мечти безбрежни, към небесен бал.
Звездите танцуват, снежинките пеят,
всяко сърце с надежда се грее.
Да бъде годината пълна с блага, ...
Тихо повява вятър в небето,
Гоним изгубена, малка мечта.
Търсим я в полет, после в полето,
Мислим, че има я тук и сега!
Тропот на бели коне се прокрадва.. ...
Сто години вървях, слънце кътах си в малките шепи.
Колко много обувки по друмите прашни протрих.
Укротих ги с любов ветровете – и гневни, и слепи,
и приспах триста бури в предречен от бъдното стих.
Сто години вода аз в сърцето си носих. Мълчана, ...
Лъжата... таз стара истина,
вълшебница... самозвана наивница
решила да клевети до финала!?
За да се изкара и от Бога по-бяла.
А черното, то е модерно. ...