Пътувам с надеждата, тя обеща ми щастлив край.
Попитах я какво ще поиска в замяна?
Отговори ми "само любов ми дай".
Излъга ме и тръгнах, понесох целия си багаж.
Месеци... Години се минаха, ...
февруари 2014 Румяна Славова
Склони главица натежала!
Затвори клепачи уморени!
За кратко поне забрави страховете-крадци на мигове от съня ти!
Чуй песента на сърцето- ...
Жена си намерих, отде ли се пръкна,
разказват дошла от Луната.
От нейната обич косата ми щръкна,
едва се държа на краката.
От страстта ù вече не мога да дишам, ...
Плахо дете, от студ ти трепериш,
гледаш света през замръзнало езеро
и говориш със вцепенените сенки,
не усещаш, че край тебе е пролетно и весело.
Плахо дете, от студ ти трепериш, ...
Говорят, че си двайсет грама,
тъй малка литваш към безкрая,
напускаш тялото било ти храма,
прегръщаш свободата си към Рая.
Душа човешка - двайсет грама, ...
Все някога аз просто ще си тръгна,
изгубила утеха сред някой криволичещ път;
когато няма кой да ме прегърне
на прелома между два отделни свята.
Аз, може би, не ще живея дълго, ...
След всяко непотърсено добро –
ръцете ù се учат на пътуване.
Вдълбават клетви в тънкото стебло.
По вятърните мелници танцуват.
Печатът им е с кратък, тръбен зов. ...
Понякога и аз допускам грешки –
повярвай ми, дори да кажа друго
и ме боли щом някой с забележки
ме гледа нагло и държи се грубо.
Тогава плача и треперя слаба, ...
Едно яйце за теб ще боядисам.
Червено ще е. Първото. С любов.
На него сто молитви ще изпиша,
да стигне в Рая светлият му зов.
Отново да усетиш колко много ...
Запознахме се някак внезапно
в слънчев ден - по средата на юни
тя поседна до мен и безгласно
нарисува по пясъка струни...
после дълго нотира крилете ми ...
Ти казваше, че дълго ще вали,
но аз пък все не те дочувах в мене.
Да можеше да спре да ме боли,
дъждът да гали пътя ми от тленност.
Да милва с дъх душата ми в небе, ...
Няколко години бях извън страната.
Връщам се– картинка мила и позната:
творчество безценно тук се разпилява–
от фасул шушулки и от зърно плява.
А се "регистрират" всякакви поети– ...
Любовта е дете, прекосило площада с балони,
монолога на луд, добротата в очи на несретник.
По зелените хълмове ангелски стъпки се ронят
и от топлата гръд на земята извират щурчета.
Уморените хòра се връщат полека от кръста. ...