Да поговорим сутринта, каза ми ти,
да поговорим за това, което се случи.
Имахме толкова планове, цели, мечти.
Как се стигна до тук, защо така се получи?
Да поговорим пак за онези неща, ...
Колкото и да ти е трудно,
ти трябва да живееш.
Защо е нужно себе си да отричаш,
и заради някой живота си да пропилееш?
Вдигни глава и гледай напред! ...
Дъждът мърмори нещо в полусън
и насълзени свиват се стъклата.
Отново някой сам се скита вън,
изгубил и любима и приятел.
Следобедът протяга се с нега. ...
Корона от тръни за никой не нося,
в стъклата обичам да стъпвам на босо.
Под ноктите пазя ДНК-то на много...
И истини казвам, а после и "сбогом!"...
Разкъсани образи в хиляди части, ...
Любострастие
Стар коцкар съм, квартален Казанова,
не е за мен семейният живот,
че утре пак ти ще ме срещнеш с нова.
Към всяка зодия - със свой подход. ...
Тихо е. Часовникът пак е заспал,
а горе - те се подготвят за бал.
Вятърът сцена пищна устройва
с голите клони, струни настройва.
Време е. Светлината бавно угасва. ...
Заблудена бях и щях да попадна в капана,
мислейки,че обич бе това.
А всъщност - нищо. Чистичка измама.
За теб това бе много интересна игра.
Обичаш да заблуждаваш и да разиграваш ...
Как да отсееш малките неща,
за да не направят голяма разликата?
Как да избистриш водата,
за да не изглежда дълбока?
Как да изхвърлиш страх като баластра ...
Жената цял живот си е момиче,
на десет, трийсет, петдесет...
Душата й от детството наднича
и търси на кого да я даде.
Със шепи я раздава безпристрастно ...
Аз съм малка принцеса, но истинска,
ти си принцът на моя живот
и съдбата ни срещна във приказка
в този замък под кръглия свод.
Заживяхме щастливи чрез книгите – ...
Когато искаш да докоснеш светлината,
но мрака все те дърпа, там във бездната,
когато ти крещиш самотен в тъмнината
и искаш светлината да прокуди мрака.
Когато ти напредваш с последни сили ...
Октомври е тъга... Небето слиза,
и ляга като куче пред вратата...
Ех, де да можех... някак да ти близна -
така, съвсем по кучешки, ръката...
Така, по кучешки... да можех само ...
В своята тънка нишка Аз ще вплитам,
златна струна излизаща от моята душа.
Недей мисли човече безцелно че се скитам,
онова което търся в мен не ще да разруша.
Нека плюят душата ми ще го поеме, ...
И когато пак ме засипеш с въпроси
и когато пак чуя стъпките боси,
ще се чудя – ще има защо,
обичам ли те или си спомен с прекършено крило?
Искам отново да те погледна ...