В следобедната тишина отеква птичи крясък.
И снежнобелите къдели на разцъфналите сливи
Обсипват витите алеи със седефен блясък...
И времето лениво е...
Зареяла съм поглед над гората, в небосвода, ...
Неизчерпваща хармония е любовта,
всевиждащи очи във здрача,
достатъчност в безкрая на мига,
лице, което никога не плаче.
Любовта е съвършен фрагмент ...
...Моят подарък за мама...
Всеки ден ще подарявам на мама
милиони скъпоценни усмивки
за всички пъти, когато ме осветява
и през нощта ме завива с топли прегръдки! ...
Реквизитор във шоу на мъртви поети –
сух занаят, монотонен.
Сутрин подготвя печални сонети,
вечер превръща се в спомен.
Само дългът е останал тъдява, ...
Аз ще внимавам с думата "обичам".
Ужасно надълбоко ще я скрия,
защото точно толкова боли и
ще се науча да не я изричам.
И ще я пазя, сякаш е сърцето ми. ...
"...щом от мене си тръгнеш в дванайсет без пет."
"След полунощ" Димитър Никифоров
Тя ще тръгне отново в дванайсет без пет,
от онази уютна и малка квартира,
във която един много влюбен поет ...
Аз искам да си ида – извади ме от този пашкул
Пеперуда бях (в какавида) Сега – обесникът с чул
Спаси ме! Не искам да съм чужда!
Доубий ме! От забрава имам нужда….
Вино! вино ми налей! И трубадури да запеят ...
Понякога съм стъклено чуплива,
понякога съм от гранит скала,
понякога съм огнена и дива,
понякога съм звук на тишина.
Понякога съм цвете в пущинака, ...
Студен и мрачен е светът,
в сравнение с него топъл е дори ледът.
И надеждата за спасение не е голяма,
над нея омразата все надделява.
Но вярата във мен не стихва, ...
Порастнахме и мислиме си вече,
че този свят не ще ни се опре.
Че в детството, забравено далече,
оставили сме плахото дете.
Порастнахме и мислим, че сме важни, ...
И на днешния ден е светът разделен:
заслужава ли почит жената?
Да посреща ли тя всеки изгрев с цветя
или само на днешната дата?
Всеки истински мъж е съгласен веднъж ...
Жената трябва да е
Точна като часовника на градската кула,
но да не вдига като него аларма.
Да "носи" къщата като костенурка, своята коруба.
Но да не е като нея, толкова бавна.
Благодаря ти Майко! Все добра бъди,
Носила през годините си мъки и неволи.
Любов в сърцето и душата Ти ми изгради,
Не спря за миг. Не казваш още ли боли?
Благодаря! Не искашe за нищо ти отплата, ...
Когато те открих, в теб видях детелина
и то не каква да е, а с четири малки листа.
Благодаря ти, че те срещнах, а на Бог, че те има,
че ми отвори очите, за да видя любовта.
И вечер, когато тихо се гушнеш в мен, ...
Сънувах сън и беше дивна пролет,
цъфтящи люляци, ухаещи треви,
жужащо бръмбарче, със дух мечтаещ полет,
и мъдро охлювче, оставящо следи.
Сънувах изгрева, целунах го в лилаво, ...
Осмомартенски привет, миличка съпруго!
Купил съм ти аз букет – не стигна за нищо друго.
Моля те, не се сърди! Кърпим на заплата..
Тотото иди пусни, че милиони чакат!
Щом удариме джакпот – свършват се проблемите! ...
Последно, ще забъркам качамака,
с масло наложен, сирене и пръжки,
придърпал ще съм столчето трикрако
към масата, за обеда по мъжки.
С лъжицата ще гребна овче мляко, ...
Знам, че има те, сгушена в погледа тих на старица,
и в сърцето на гладния, хляба си дал на другар,
във онази догаряща малка църковна свещица,
изповядала мъка човешка пред Божи олтар.
Знам, че с майчина длан галиш малките детски главици ...
Ти, Калиакрена, премного плитки сплете,
за да си вярата от кал опазиш.
Ти мартенична си, обичаш и не мразиш,
и нестинарно си гориш на жар нозете...
Княгинно знаме ти извеза в миг съдбовен, ...