Poetry by contemporary authors

257.6K results

Моят кариран балтон 🇧🇬

Тази есен – дива, малка проклетница –
захвърлила ризи, разплела коси от мъгла.
С лениви недели и смръщени петъци.
Без срам, до несвяст се целува с града.
Тази есен – сополиво, нахално цинге, ...
1.3K 8

Размисли за живота 🇧🇬

Като пролетна буря
ме подхвърля животът
разпилява мечтите ми
като шепа листа
раздухва илюзиите ми ...
1.9K 2

Давам ти душата си... 🇧🇬

Давам ти душата си...
Вече беше, вече е, вече ще е-едно сърце сме и една душа:
Чувствам как крадеш сърцето ми, как ти го дарявам,
Още веднъж, всяка секунда, чувствам как изпълваш ми душата!
Чувствам, как сме едно, чувствам как си в мен, как съм в тебе, чувствам... ...
1.8K 1 5

Усещаш ли как... 🇧🇬

Усещаш ли как миналото прави
стени от болка в нашите души,
така че да не можем да забравим
и всеки ден дълбоко да боли?
Усещаш ли как влачим теготата ...
961 1 5

Втора цигулка 🇧🇬

Втора цигулка
Цигулката е лош инструмент…
Аз мразя цигулки. Много са тъжни.
А някои определят плачът им за музика…
Каква ти музика моля?! Те плачат… ...
691 5

Зайка многознайка 🇧🇬

„Ах, каква съм многознайка!” -
гордо каза мама Зайка.
Днес из цялата гора
съвети давах без да спра.
Почнах още от зарана ...
835

Ъндърграунд 🇧🇬

Ъндърграунд
На други се падна голямата слава.
(Обаче суетно е всичко в света.)
Не ще ме съзрете на лъскава лавица -
във някое прашно мазе ще стоя. ...
712

Подаръци от вятър 🇧🇬

Подаръци от вятър
Подаръци от вятър
раздава Есента,
обвити във листата
на политнала гора. ...
604 1

Люляци през есента 🇧🇬

* * *
И скъса слънцето връвчица -
далече някъде пече.
Хвана се на бас с жълтица
уж да топли, а пък - не! ...
720 7

Очи 🇧🇬

Очи
Веднъж ли бе когато
аз чувствах твоята ръка.
Галеха ме две очи богато
топяха моята тъга. ...
663

Тъжен ноември 🇧🇬

Ноември е и лятото е спомен,
узряха дните и в душата натежа,
дочу се вик от самота отронен,
тъгата като вино отлежа.
Минутите текат безлични, ...
1.1K

Развод - постскриптум 🇧🇬

Развод - постскриптум
Разстрел и след разстрелa — червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото се обичахме. ...
882 2

Ранно утро 🇧🇬

Нощта ми рано се нацепи.
Зад цепките зора наднича.
Пътуват облаците слепи
и чуват ранна песен птича.
Росата мокри ми краката ...
510 5

Последна рана 🇧🇬

Ръцете ми са украсени с кръв,
без следа от бляскавото злато.
Душата ми, съблякла свойта плът,
очаква предпоследното си лято.
Очите ми - удавени от дъжд, ...
1.1K 3

Великото преселение 🇧🇬

Великото преселение
Човешкия мравунек се разбуни!
Отприщи се човешкото море.
И тръгнха навсякъде с катуни,
да търсят да живеят по-добре... ...
1.2K 1

Любовен дъжд 🇧🇬

Дъждът прошепна тихичко „Обичам те“
земята се усмихна, засия
и малки капки - сърчица, накичиха
треви и птици, хора и цветя.
Дъждът-немирник вятъра подгони ...
647 1

Слънчево момиче 🇧🇬

Слънцето изгрява
в светлия простор.
И мене тя огрява -
към спомени отправям взор.
Чезне тъма - ...
617 1

Когато 🇧🇬

Когато дъждът се протегне по- дълъг от цялата жажда
и когато дървото загуби последния жълт дъждобран,
и когато ноември законно, мъгливо-намръщен се ражда,
и копнежът на Малкия принц е дори неразбран...
И е късно за някаква грапава, нова и стръмна любов, ...
946 12

Моят свят 🇧🇬

Моят малък свят -
стаята, която обитавам,
телевизора, таблета, химикала
и душата, в себе си събрала
онова отвън, зад стъклата, ...
594 5

Гняв и мъдрост 🇧🇬

Прегърнали отчаяно гнева си,
отдали се на злобата във нас,
загърбили усмивките, смеха си,
заливаме душите със катран.
Очернени, омазани, смърдящи, ...
811 1 7

Сърце 🇧🇬

СЪРЦЕ
Как можа, Сърце, да побереш
толкоз много болки и любови,
след това, Сърце, да оцелееш,
глухо сякаш за слова-отрови? ...
713 5

Жив дявол 🇧🇬

Жив дявол
многословната безгръбначност ми лиже ботушите
(значи някой ѝ пълни с фантазии гушите)
тези с които зиме газя през сгур и тревога
за да превърна всяко “не мога” в “може би” в “мога” ...
748 9

Усмихната сълза... 🇧🇬

Усмихната сълза ме навести,
чаровно болката разлисти,
тя беше изтъкана от мечти,
със помисли добри и чисти.
Във нея бе събрана вечността, ...
954 9

Налудничаво шантавеещият 🇧🇬

Когато бeзвъзвратно превъртя*
и трайно в мене мрак се загнездѝ,
ще се вторачвам в слънце и цветя...
Ще диря погледи..., лица..., звездѝ...
Когато безнадеждно превъртя ...
601 2

Graying Out

Self-buried in complacency,
rotting deep within,
forsaking drive and progress,
we are slowly fading lifeless
Prolonging the agony, ...
1.5K 4

В мечти 🇧🇬

Лятото знòйва
ли, знòйва в мечти и за
ново настройва!...
663

Размишления на рождения ми ден 🇧🇬

Лекокрили, лекокрили,
лекокрили небеса
моя взор далеч открили
за неземни чудеса.
Чудя ви се за къде ли ...
758 6

... ти си толкова красива 🇧🇬

Погледът плах, а ефирна свян
свежда бавно надолу клепачите.
Бузите, леко червени от срам,
а устните- напомнят ми малините.
Чувствата отново са пробудени, ...
1.3K 1 1

Защо си там? 🇧🇬

Защо виждам тази сянка постоянно?
И денем, и нощем.
Дори в тъмнината на мрака.
Образът ù някак прониква в съзнанието ми.
Образът ù се вижда неясно, ...
1K

Тържество... 🇧🇬

Тържество...
Жени и вино. Вино и жени.
Кирил Христов
Седем дни и седем нощи,
с десет гряха може би... ...
555 1

Миг безвремие 🇧🇬

Разбива се като кристална ваза в пода
поредната несбъдната мечта.
Пустота обсебва дните,
мрачни мисли бушуват в блудната душа.
Какво съм аз - ...
805 3

Над жълтата есенна шума 🇧🇬

Над жълтата есенна шума
кръговратът
размахва метла над листата
слънце грее
над жълтата есенна шума ...
826 11

Хубаво е 🇧🇬

ХУБАВО Е
Хубаво е да усещаш
ръка във своята ръка –
любяща, ласкава, гореща…
От памтивека е така. ...
772 6

Има празници различни 🇧🇬

ИМА ПРАЗНИЦИ РАЗЛИЧНИ
(частушка)
Има празници различни.
Тук ще кажа за един:
"Тиквеници носят тикви!" ...
1.3K 5

Въпроси 🇧🇬

Кой казва днес, че сме в Европа?!
Навярно някой еклектик,
на който и дъската хлопа,
и получава тик след тик!
И как живеем тук, в Европа?! ...
842 4

По нестинарски 🇧🇬

Нестинарски жаравата сричам
поела икона в ръце.
В небето олтарно се вричам
изтрила сълзи врагове.
Обяздила всички стихии, ...
723 7

След близостта 🇧🇬

Една раздяла хладно ни докосва.
Поръсва с пепел нашите сърца.
Надвисват сенките на хиляди въпроси
и скриват милиардите слънца.
Бе кратък интервал на припознаване. ...
2K 2 21

Сърцето на Скалата си е роб 🇧🇬

не е стих, приятели - просто съм тъжна......много
Сърцето – на Скалата си е роб
Реве, разбива се Прибоят и иде пак,
a за Скалата вкопчено виси Сърце.
Реве и сякаш хала - диша бесов мрак, ...
972 21

Без нищо 🇧🇬

Тъжно е да нямаш лице
и да нямаш с какво да усетиш
оня трепет на влюбена нощ
звезден блясък в очите да светне.
Тъжно е да нямаш очи, ...
595 1

Начало и край 🇧🇬

Понякога с мен разумът играе
и сякаш съм не аз, а някой друг.
Понякога сърцето ми мечтае
наопаки, на разума напук.
И често самотата ми прелива ...
731