Poetry by contemporary authors
Родени да бъдем грешни 🇧🇬
и никога не спират -
с всеки ден все повече умират.
Всеки търси нещо в кухото и в тишината,
а аз себе си открих - ...
Трохичка хляб 🇧🇬
Тръгвам си, любов. Уморих се да очаквам.
Тръгвам си. Ето – вече ме няма!
Не плача. Не се и оплаквам.
Прости честността ми тъй голяма. ...
Откривам те 🇧🇬
във песента вълшебна на щурците,
във разговора баладичен, безконечен
на влюбен морски бряг и на вълните.
Ще те открия в красотата на небето, ...
Събуди се, Тодоро 🇧🇬
Отдавна е полегнала Тодора
и сън дълбок отдавна я гризе.
Въргалят се боклуците по двора,
а няма кой добре да помете. ...
Конфликтът на поколенията 🇧🇬
Отиде си майка ми — Бог да прости!
Почти не я помня щастлива.
Животът ù, казан накратко, във стих:
стени със глава да пробива, ...
Разговор с портрета на Лора... 🇧🇬
Разкошна плът!... Душа неразгадана!...
Мечтателно загледани очи...
Тъга неясна някаква събрана
във стиснатите устни... Замълчи!... ...
Нова популация 🇧🇬
преди хиляди лета.
В океани са живели
чак до Края на света.
Вдигнали се планините! ...
Свтът не рухва от нещастия! 🇧🇬
от глад, от болести, войни,
от неизказани пристрастия,
от лудост или от сплетни.
Не рухва и от подлеците - ...
Днес 🇧🇬
будители: „Все още...“ - питат -
„спите ли?...“ ...
„Аз“-ът заключи 🇧🇬
заключи, „ ... когато все
нейде то вре ме.“...
Късно е 🇧🇬
толкова далечна,
макар и тук до теб.
Виж, виж...
Любовта ни "вечна"... ...
Годишни времена 🇧🇬
през годината ги има.
Пролет мила, животворна,
ние обичаме те много.
Лято топло и прекрасно, ...
Невъзможна приказка 🇧🇬
в дупка се спъна
и, падайки в нея
надолу с глава,
се сети, че дупката ...