Poetry by contemporary authors
Сине мой 🇧🇬
Сине мой! Не ме съди чак толкоз строго.
Дадох ти толкова, колкото мога.
Не бих и помислила да си ми благодарен.
Поех си живота, като бурен попарен. ...
Луните в живота ми 🇧🇬
Вечното отричане на зримите неща
нашепва за отчаяното ми безсилие,
но надеждата е пак с мен на среща
и предлага "спасително" примирие. ...
Залогът за целта, повярвай, струва 🇧🇬
Възседнах си мечтата като кон.
Пътят кален се превърна в царски.
Седлото беше царският ми трон.
Посрещах всяко утро със усмивка. ...
Усмивката 🇧🇬
Омръзна ми от тази сухоежбина -
сухари обикалят покрай мен...
Усмивката ми стапят своевременно –
щом само ги погледна! ... Всеки ден! ...
Виновен без вина 🇧🇬
между врагове и свои,
признах си всеки грях
а повечето даже и не бяха мои...
Така е устроен света - ...
*** (пясък от думи) 🇧🇬
пясък от думи
погребва тишината
защо го прави...
Усмихваш се... 🇧🇬
ще пърха пламък по бледите ми устни,
усмихваш се, нарочно ли го правиш,
потъвам някъде в очите ти, загубвам се,
не съществувам, а ти ми позволяваш, ...
Вяра 🇧🇬
скрита зад много измами.
Има една надежда
зад лабиринта от грешки,
има една посока ...
Вместо огледало 🇧🇬
Четирилистни рубаи ме карат накрая да започвам отначало,
а щом реша, че Музата ще хвана – перото ми го няма – чудо цяло!
Дали небрежно нейде съм го бутнал или коварен вятър го е духнал?
Ще трябва пак да почвам отначало с Димитър Милов вместо огледало.
Нощно кормуване 🇧🇬
Светят фарове, иначе тъмно е като във рог
и броят наум гумите дупки по пътя. Двигател
смесва равно бръмчене към радио в тих монолог –
на безсънни самотници вечният предан приятел. ...
Прераждане отново 🇧🇬
и иска вече свобода.
И то - сърцето - се предава
за чаша ледена вода.
Душата в плътската коруба ...
В ритъма на сърцето 🇧🇬
Душата ми отново е сама.
Тялото ми - кухо.
Всичко, що ушите чуват,
скриват тихо под сърцето. ...
Есента се гòтви... 🇧🇬
и очѝ към зимата отправя!
И навред целувка след целувка
звънко да раздава - не престава!
Повъзд`ъхва есента тъжовно, ...
Свещичка за теб 🇧🇬
(никога не я забравям, сине).
Не мога ли, баща ти я следи
да не изтлее и да не погине.
Във пламъчето твоят дух искри. ...
Ревност на игра...любов наистина... 🇧🇬
Ревност изпитваме ние на игра и за забавление:
Изпитваме се и обичаме дразненето на мига;
Караме се, сърдим се, гъделичкаме се, но се обичаме;
Обичаме се повече след това и след секунда...-любов сме наистина!... ...
Неизпратените писма до дядо Коледа 🇧🇬
Години вече как не бях се връщал,
и Майка си „замина”... За това
порутена е старата ни къща
и дворът е обрасъл със трева. ...
Отключвам... 🇧🇬
до нея– две улични псета.
Отключвам. Тя гледа ме с празни очи,
от своите мисли обзета.
И питам я:– Рано дошла си. Кажи?! ...
Водевил 🇧🇬
и времето безжалостно напредне,
остава спомен в снимка не една,
/с албум забравен в скута ни приседнал./
Той връща пак годините назад, ...
Виновник 🇧🇬
Как пресметливо
ни срещна съдбата
във времето необичайно!
И предвидливо ...