Poetry by contemporary authors
Светлината на Луната... 🇧🇬
Фактически „слънчево зайче”
Луната е горе в небето-
виси над Земята, така че
сама като Слънце да свети... ...
Неволи 🇧🇬
Каквото и да премълчи денят
нощта, макар и в сън, ще изговори.
Горят, прегарят и горчат
без страх и свян, преглъщани неволи. ...
В Южните морета... 🇧🇬
С летящи риби- светлините
планират дръзко над водата,
а после хукват след вълните
да гонят слънчевият вятър... ...
Случайна изповед 🇧🇬
случайна изповед
сълза нетрайна
в забързаното
нечовешко време ...
Осъзната тишина 🇧🇬
Потопи се в тишината,
във душата надникни
и се вслушай във словата.
Чуй какво говорят те ...
Венецът трънен с кръста си ще нося 🇧🇬
Защо от обич по България треперя?
Та нашите безумни политици
се плезят със двуострите езици,
увиват се и в хватка здрава стягат, ...
Къде ни е душата...Къде? (1) 🇧🇬
кога, къде и как да се роди...
Дали ще бъде беден
или с богатства и палати
себе си ще обгради!? ...
Завръщане в детството 🇧🇬
Ще можем ли с тебе, макар за минута,
дечица да бъдем – добри,
с подпряни главички на баба си в скута,
след толкова смях и игри? ...
Новородени размисли 🇧🇬
Отдадох се жално на първия си плач.
Опарих се от силата на светлината
и премигах, търсих прохлада от здрач.
Къде, по дяволите, съм попаднала? ...
Сълза от Малкия принц 🇧🇬
миглите пръскащи кръв върху четката за зъби и
чехлите посрещащи дяволи и
звездната акупунктура бодяща очите и
въздухът напоен с нектар от цъфтящи ъгли ...
Ръждясали релси 🇧🇬
Експеримент, успял наполовина,
съмнителен по цел и резултат –
така животът май ще си премине,
със щастието вечен непознат. ...
* * * 🇧🇬
(молбата на майка ми)
Тя, винаги толкова хулена,
рисувана в краски най-черни...
Тя, ужасяваща, караща да треперим... ...
Приумица 🇧🇬
вместо по комини,
да започне с нашите душѝ,
но му се „размина“.
Всички коминочистачи ...
Мишлето 🇧🇬
едно мишо детенце,
много огладняло.
Ама, толкова много,
че чак му прималяло! ...
... 🇧🇬
Стотици, хиляди зомбита.
Гонят ме
С ужасни, разкривени лица,
Злобни очи и ...
Съноброжение 🇧🇬
Градът виси на примка, глъч.
Вените му тъпчат бледни контури,
дебнеща жлъч в Хора-Кобури.
Смог от клишета - техен покров, ...
Полет и отлив 🇧🇬
Във небето полет –
въздухът ме топли.
След настъпилия отлив –
водорасли, котви.
Помни ме 🇧🇬
дните са нощи, а нощите дни,
през времето надникни – погледни ме,
каква бях за теб? Само това ми кажи.
Нищо не искам – тясно е за двама, ...
Полудяла от нежност 🇧🇬
като спомен забравен,
като допир, отнет
от мига изоставен!
И ще бъда вълна ...
Стомна и вода 🇧🇬
Ти си стомна,
на силен огън изпечена.
Аз съм тиха вода,
приела твоите форми.
Всеки път 🇧🇬
а Англия заплака, че отивам.
Това е от един и същи ден
който не мирише на щастливост.
Думите са пепел. Всъщност само ...