Poetry by contemporary authors
На дъното 🇧🇬
Пак някакъв номер изигра ми съдбата
и всичко дойде ми до гуша...
Със фин маниер ме вкара в играта,
а аз покорно я слушах. ...
Любов моя...Да ти вярвам ли? 🇧🇬
Ето те при мен.
Върна се, но да ти вярвам ли?
Да вярвам ли на думите ти?
Да вярвам ли на очите ти? ...
Неизбежност 🇧🇬
Бесовè се смеят гръмко,
ококорват сетивата –
развилнели се отвънка,
сякаш палят тишината... ...
Другите 🇧🇬
къде са ти грешките,
те ти даваха смисъл
през цялото време,
но ти не разбираше, ...
xxx 🇧🇬
Приглади меко рошавите мисли.
Задраска гневно грижите с черта.
Разпръсна сенките над мен надвиснали.
Въдъхнах облекчено, без печал. ...
Две деца 🇧🇬
Две деца в автобуса сами пътуват,
хванали се здраво ръка за ръка.
Защо са сами? Може би тъгуват.
Две момиченца, две малки сестри едни, ...
За любовта на един котарак 🇧🇬
На черния котарак Салем,
единствен по рода си.
За мацка май не ставаш вече. Жалиш
за младостта. Тъгата допълзя. ...
Лека нощ преди лека вечер 🇧🇬
в Сибир
и му развали
цялата каторга."
Мене ме е стах, Силвия... ...
Истини с намижка 🇧🇬
Искаме обич, а правим войни.
Стискаме си по братски ръцете,
а държим в тях остри ками.
Пушим, пием и все за казарми ...
Аз - бяла доброта. Ти - тъмна тъга. 🇧🇬
а душата ми е бяла...
Прекалено съм добра,
прекалено истинска и жива.
И протягам ти ръка, ...
Стълкновения 🇧🇬
на чувства следват се от
откровения
Вали ноември 🇧🇬
Нощта обгърнала е двама.
Потайно се изпиват със очи,
потънали в омайна амалгама.
Тъжовно капките барабанят ...
Равносметка 🇧🇬
но мислите в главата ми крещяха... Защо се стигна до това...? До тук?
Защото бях човекът, който думите изричаше, които другите не щяха - Не, не те щадяха...
И вадеха душата ти с памук.
С какво ги провокирах? Те какво целяха? ...