Сфинксът
Понеже не общуваме със Боговете
и техният език забравили сме още,
та за това навярно мъртво е небето,
в което като слепи взираме се нощем... ...
НА КЪДЕ ВЪРВИ СВЕТЪТ ?
Дните спокойни - дали ни отминаха,
и че краят наближава - дали е истина...?
Вяра и човечност векове ни крепяха.
Къде се разпиля сговорната дружина, ...
Страхувам се, че може да си тръгнеш
и да ме оставиш да се боря сам срещу света....
Страхувам се, че може да ми кажеш "сбогом"
и да си тръгнеш, без причина, просто ей така....
Не бих могъл без теб аз да живея, ...
Изплаши се, нали? Не съм жена, а хала.
Гореща съм, нали? Кристално огледало.
Уплаши се ужасно от моята сърдечност,
стъписа се безкрайно, че съм самата вечност.
Не се плаши... стопли ме, със твойта мъжка сила, ...
Обърках пътя, заблудих се в мрака.
Посоката поисках да намеря сам.
Не вярвах, че и мен добро ме чака
в света объркващо голям.
На утешителните думи не повярвах, ...
Моят свят е любов
Моят свят е любов. Извоювах го с вяра.
И не съм богослов, но раздавам без мяра.
Имам птичи криле, ако искаш вземи ги.
И босяк, и крале във небето въздигат. ...
Беше ти моя млада Любов
в жестове, в думи, в делничен зов.
Пълни със Обич, пълни със страст
правехме, мила, всичко от раз.
Минаха дните - век ли станá? ...
Защо шепнеш? Вземи ме тишина.
Тялото на гаргите оставям.
Мълчиш като другите, но ме обичаш.
Думите ти на червеите завещавам.
Искаш ме, но коя сте, Вие Госпожо? ...
Боли ме, толкова много ме боли...
от тишината, която е обгърнала душата ми!
Страхувам се! Страхувам се от това,
че изтъкан от отхвърляне е моят свят.
Ако се разкрия, ако маската сваля, ...
Извиках клошар, да почисти тавана.
Да изхвърли всички боклуци от там.
Дойде. И за главата се хвана.
А аз потънах в земята от срам.
Какво е туй тука бе, бате? ...
Времето днес безвъзвратно отмина
в пъстрия свят на човешки манеж,
спомени ваят лета и години,
със полети, рани, победи, копнеж.
От лентата спускат се скъпи минути, ...
Познавам вече тази извървяна тишина
с пътеки от прегракнали възможности.
Светът отново се пропука и над мен валя
пресипнал дъжд от спомени тревожни...
Препускат закъснели ветрове, ...
Петнадесет хиляди ослепени войници
вече десет столетия път през мрака намират
към сърцата ни. Българи, тези кухи зеници
в съвестта ни, в дългът ни синовен се взират.
И ни питат дали тази съвест е будна, ...
И в зимата на моето недоволство,
очаквах лято – ласкаво и живо,
врата залостих пред покорство,
зарекох се да бъда аз щастлива!
Поръчах на съдбата добродетел ...
Някога, когато имах име
Един човек веднъж ме заговори.
Миг чудих се дали да го подмина
Е... с любопитството не може да се спори.
Минутка (казах му) и после ще си тръгна! ...
П Р О Щ А В Н Е С М Л А Д О С Т Т А
Топъл лъх на море със вълни и със дюни
ме посреща с любов във ранния юни...
Аз вървя, а под мене земята трепери.
Колко младост блести и със хубост се мери! ...