Събуждам се. Леглото вече празно.
Говоря си без глас със телефона.
Предесенно мъгливо и заразно
и времето се цупи на разклона.
Да хвана пътя някакси е късно, ...
ОТ ЖИВИТЕ ПО-ЖИВ!
... какво на този свят ще ме завръща, когато си отида някой ден? –
да си нагледам бащината къща, в която друг живее вместо мен,
нощвѝте, дето втасваше си хляба, и кладенеца с вехтия чекрък,
и дворчето с мушкатото на баба – и грохналия дядов асмалък, ...
П Р Е Д У П Р Е Ж Д Е Н И Е
Представяте ли си,на практика какво ще се случи,
ако Борис ръката на Хелен пожелае,
а кумове бъдат Катрина и Мич*
и всички Стихии бъдат на сватбата им поканени? ...
ПОСТЕЛЯ ЗА ИИСУС
Не знам какво рисувал е дъждът
с безплътните си пръсти по стъклата –
видях, че ме очаква дълъг път
през пропасти от суети и вятър. ...
КРЯСЪК
„ И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си.
Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат."
Лука, [19:39, 19:40]
Дъждовете пуснаха бради. ...
Толкова мило изглежда лицето,
тази усмивка така го краси!
Толкова силно пулсира сърцето,
погледа твой щом за миг улови.
Помня очите ти нежно красиви ...
ЕДИН ПАУЛУ КОЕЛЮ В СОФИЯ
... като беден роднина от село,
спрял в града да си купи кибрит,
ти пристанах във София смело! –
пълен селю във профил на вид, ...
Сърцето? Непокорно вечно бе,
авлига, славей или бяла врана.
Там, в клетката сънувайки небе,
по-лошо и от смърт, ако остана.
Душата? Аз сама не я разбрах, ...
Аз искам в този свят да те обичам!
Всеки ден да бъдеш с мене ти!
Любима всеки ден да те наричам!
И да потъвам твоите очи!
Като морето мамят с дълбините ...
Лицето ми е мрачно, а сърцето ми-прозрачно.
Чувствата ми са толкова преплетени,
а сетивата ми са напълно изхабени.
Слънцето става все по-бледо, вече нищо не виждам.
Ръцете ми се стапят, ...
Свободата е нещо голямо
и не на всеки трябва да се дава драго.
Който я е губил се учи да я цени,
иначе много боли да си глупав, нали?
Светът само това чака! ...
Учат ни от малки да се пазим от жарта,
на горещия котлон да не слагаме ръка.
Че той ламя е страшна, с огнена глава,
която ще остави пареща следа.
Но защо се не научих аз от това ...
Не бих могла, дори да искам да я скрия.
Понякога е като кръст и ми тежи.
Онази бялата, потомствена магия,
опитай, ако можеш и я излъжи.
Когато лъжеш само ти очи не свеждай, ...
Облаци протягат се с усмивка,
небето носи в шепи есента.
Просторът е изпъстрен, а обвивка
оставя златни дири по дланта.
Чадърите запяват свойта песен ...
Бинокъл имам и далекоглед,
живея на последния етаж...
В живота си съм просто силует,
но нощем... се превръщам в страж...
Следя със тях за престъпления ...
Къде сте възрасти мои...
лудешки препуснали по младия път,
парапети прескочили и коловози опасни
днес тихо въздишате в стави и плът.
Къде ви застигна суровата хватка ...
Историята - своенравна жрица,
хроникьор на варвари е и патриции.
В аналите си равнодушно вписва,
междуособиците ни без победител,
рушащи бащината ни обител, ...