Poetry by contemporary authors
Прах и самочувствие 🇧🇬
се раждаше на пластове и думи,
сега се стеле в пепел, сив и тежък прах,
на забрава, отхвърлена жад и умора.
И сянката на бледо самочувствие ...
С протегната душа летя към Рая 🇧🇬
Един проблем не мога да реша – и попа питах в стихналата църква
какво да правя с моята душа? – тя тия дни тотално ме побърка! –
от мене вечно нейде си хвърчи – понякога забравя да се връща,
със нея аз – по всичко си личи, превръщам се в осиротяла къща, ...
Кажи го 🇧🇬
достатъчно съм сложен.
Не си играй с ума ми -
успехът ти ще е нищожен.
Кажи го, щом го вярваш, ...
Защото щом те търся 🇧🇬
най-влюбения поглед на земята –
красив, щастлив, любим ще се разпери,
дарява най-любимото си лято
на мене – твойта къдрава русалка, ...
Позвъни ми 🇧🇬
Утрото е подранило,
чакам да ми позвъниш.
Слънцето те е открило,
даже и да си мълчиш. ...
На Пейо Яворов 🇧🇬
по-строен от звука на лира и на песен,
горд като гнайс и гранит,
ти носиш сред рояк от облаци, безчислен,
великия поет, над ритъм нов замислен, ...
Момчето с китара 🇧🇬
че в парка рано пиша стих.
Китара носиш - посвири ми
и изгони плача ми тих.
Запей, а аз ще ти пригласям. ...
Издълбано на пейката в парка 🇧🇬
Денят ми – черна траурна жалейка,
изви се – вихрулица пътна прах.
Все тъй седя на кривата си пейка –
без тебе три живота пропилях. ...
Влюбено изкуство 🇧🇬
и всичко друго си расте подир,
и плуваме в море щом стигнем суша,
и сушата е сладък сбъднат мир.
Когато ореолите от чувства ...
Мълчалива Любов 🇧🇬
Досадникът не знае да мълчи. Обаче аз добре мълча край него.
Готов съм да се просна по очи, за да не гледам тъпото му его.
С глупака цяла вечност съм на "ти" по старичкия метод "проба-грешка" –
готов съм да му кажа: – Брат, простѝ! – и да преглътна своята насмешка. ...
Баба щура. Дядо строг. 🇧🇬
Дядо пък е офицер.
Тя ми пее луди песни.
Той пък във ръце с тефтер
все следи си новините ...
Треската на младостта 🇧🇬
що моят дух превръща в прах мъглив?
И ме заплита с черната си връв,
а в лудостта ме прави по-щастлив.
За мен не съществува миг ни стон, ...
При баба и дядо 🇧🇬
лято разлива в чорби със коприва.
В ръцете й - птици от брашно и небе,
а гласът й - нежна песен звънлива.
В двора играят шарени козлета, ...
Карнавал 🇧🇬
и масата започва да вибрира,
а вазата без малко да избяга.
Споглеждаме се като откачени,
а тя се клати силно и не спира, ...
Дъждовно лято 🇧🇬
Над мен небето мокри чехли тътри
и – дърти травестити със поли,
в мен гърмелите сякаш къртят кътник –
дали вали, не знам, но чак боли. ...