Poetry by contemporary authors
Балканска рапсодия 🇧🇬
... и щом наметнат първите слани
в дъбравите ми сребърни савани,
и аз ще хлътна в зимните си дни –
пешак, нарамил родните Балкани, ...
Незабравимата любов 🇧🇬
в сърцето ми гори, нежна и прелестна.
Когато гледам те, виждам звездите в нощта,
всеки твой поглед е мълния, която ми дава сила.
Ти си любов, която не спира да расте, ...
Витоша планина 🇧🇬
В края на града ни има планина,
в подножието е на нашата столица.
В дървета обагрени в различни цветове
и високите си покрити в бяло върхове. ...
Звезда 🇧🇬
пламтеше в най-искрящата звезда.
И моята молитва бе към Господ -
от тази нежност пак да те създам.
Майчина длан 🇧🇬
Не наранявай –
макар
да имаш и
право! ...
Европейска елегия 🇧🇬
... и – уж, съм кротък жител на Европа,
и гордостта ми всеки ден расте,
а моята дъска ще спре да хлопа,
когато спра да мисля въобще. ...
Пустинен океан 🇧🇬
бялото поле и зелените поля чужди,
сянка без контур, играеща от вятъра ми нужна,
избягала за щастието ни пламък
хибрид блуждаещ спасен от бриз за да не угасне, ...
Обичам те 🇧🇬
защото ти обичаш този цвят...
Искам навсякъде,
където погледна да е твоят цвят и
искам да нарисувам върху теб ...
Звънче 🇧🇬
С изящната си рокля от коприна,
из листопада – градски развейпрах,
под моя бял прозорец ти премина,
погледна ме за миг – и онемях! – ...
Да строим човек до човека 🇧🇬
всеки станал да проповядва
Библията знаете ли, помните
Пророци много идват
Не виждате ли им пороци? ...
Don’t worry, be happy 🇧🇬
... ти ми написа мъничко писмо,
започваше с don't worry и be happy,
и сякаш че снегът на Адамо
се разтопи във топлите ми шепи, ...
Каквото 🇧🇬
Бавно вдишвай я, полека.
Да загърбим ние нищетата,
че нещастие е за човека.
Защо ли пък ни бяха дните? ...
Есенна тъга 🇧🇬
Не тъгувай за шармантна жена.
Отлетя със последното ято
танцът на волна програма с бедра.
Вятър гриви игриво развява. ...
Чакалнята 🇧🇬
Часовникът е спрял на три без десет.
И бирата е мътна като Янтра.
А келнерът виси като обесен
зад мръсното стъкло на ресторанта. ...
Времето, в което ще ме няма 🇧🇬
се крият зад завесата от бръчки
и само пламъчето на страстта
опитва на моменти да ги сръчка.
Красивите очи на младостта ...
В друг сезон 🇧🇬
и птиците отдавна отлетяха.
Ти казваш, че е мрачния сезон,
а песните ти някак оглушаха.
Беше жарко огънче в нощта, ...
Печален образ 🇧🇬
Трудни хора.
Не ме пожали ористта.
Налегна ме умора.
Уморих се от безпътни ...
Будител – по Мария Лалева 🇧🇬
те е накарал да се вгледаш в себе си
да се преосмислиш и прозреш,
да победиш изцяло страховете си...
Да излезеш и да заявиш ...
Последна песен 🇧🇬
Недей тъгува ти за мен,
поех по пътища безкрайни.
Но с теб ще бъда, знай, докрай,
докато спомени времето не изтрие с печалния си край. ...
Бъди честита и обичана 🇧🇬
Смехът ти- лунен лъч
с който ме събуди!
Бяхме много млади,
бяхме адски луди... ...
Поезия от грешки 🇧🇬
преди да съм живял,
не ме забравяйте
преди да съм ви дал
една прашелинка спомен ...
Пътят 🇧🇬
от безкрайните бури, бушуващи в мен,
от листопада на мечтите си изгубени,
отронващи се от живота ден след ден.
Сега търся изворите хладни на надеждата, ...