РИСУНКА С ВЪГЛЕН НА АСФАЛТА
... а чайките прощален кръг извиха
за сбогом над стишеното море,
и есента до мен се кротна – тиха,
развяла жълта рокля на каре, ...
ДА ВИ ОБИЧАМ
Достойнство, доблест, доброта и чест,
коя от тези думички е слаба? –
глава веднъж не преклоних до днес
във битката убийствена за хляба. ...
Връщам се в този град след толкова години.
А сякаш беше вчера последната ни среща.
В дъното на тясната калдъръмена уличка бе домът ѝ.
Не след дълго бях там. Прозорчето на стаята ѝ не светеше.
А на балкона - изсъхнало цвете.
Мирисът на лайка успокоява душата,
ако знаеш къде да я откриеш. Дива роза,
розмарин, босилек цъфтят около дома,
който ние двамата създадохме отдавна.
Венец от иглика, бръшлян и борови клонки ...
СНЕЖНОПИСНИ СТРОФИ
Аленее пътеката в първия сняг –
сякаш пламнаха в залеза тихо листата.
И студът припълзя, вцепенени от страх,
из смълчаните пазви заспиват зрънцата. ...
ПРОГОВОРИЛИ МЪЛЧАНИЯ
Понякога, когато съм на кеф,
при мен тогава просто празно няма –
ще пусна и последния си лев
във шепата на просяка пред храма, ...
Соцът построи язовирите – да събират водата.
Демокрацията събраното пръсна
и натири из баирите, та обезодниха се
и градищата ни и селата.
И от тинята на „Студена“, като от длан ...
И като нокти впити в дланите болят
ръцете на съвремието празни
и нищо не го трогва, не го дразни
побърканият с технологиите свят.
И без сърце живее си така благат. ...
Тя и той, двама неразделни.
Тя — свободна душа, той — отшелник.
Гледаха през различни очи
към едни и същи лъчи.
Тя обичаше спокойствието, което излъчва. ...
Все по-рядко радват ни баджаци
и тъгува мъжкото око.
Търсим ги, тъй както ум, глупаци,
но къде ти в този студ, бедро?...
Няма нужда да говорят синоптиците, ...
Някога тръгнах от най-крайната гара…
И птиците се учат да хвъркат сами.
Татко ми помаха, усмина се благо,
а после крайречната мъгла го смалѝ …
Виждах от влака как белият шлифер ...
Отвратих се… от жълтата преса:
от опорки под път и над път.
Всеки гони - на друг интереса,
ако много добре му платят!
Много псуват по НАТО - вулгарно, ...
Зимен полъх премина през града
Децата на площада спогледаха се
Изпариха се, като пара вода
Коледно настроение всички обзе
Лампички,елхи,играчки задрънчаха ...
Отнесе есента последният си кехлибар и злато,
а слънчицето плахо през мъгли и облаци замига.
Небето тъжно плаче за на юг отлитналото ято,
до него само вятърът във клоните сега достига.
Оставили две парещи следи в килима от листа, ...
Всички приказват червеното –
цвят на любовта, на пламъка.
Но в синьото, онова тъмното,
като очите ѝ кафяви, тъмно и дълбоко
Бледото ѝ, безцветно лице изпъкваше ...