Poetry by contemporary authors
Орисница 🇧🇬
на този свят от обич сме дошли.
Орисница с вълшебен прах от злато
изрича думи и добри, и зли.
Предсказва бъдещето на съдбата, ...
Роденият в бурята 🇧🇬
друг да му проправя път.
Ще крачи смело той и в мрака,
дори да знае, че го чака смърт.
Роденият в бурята глава не свежда, ...
Клокотница 🇧🇬
В сън съм самотница – литнала птица.
Дъжд над Клокотница – в дни – върволица.
Плитка – рекичката, в злак – и приижда.
Път – вдън горичката – нищо не вижда. ...
Сбогом, моя Есен! 🇧🇬
… защо ли си провождам есента? – та тя със мене беше тъй красива! –
научи ме как шалче да плета от листопада – вейнал кротка грива,
как да напиша някой светъл стих със дългия дъждец върху асфалта,
и да изпратя припека с „Ап-чих!“ на Седма пейка – пълна откачалка, ...
Само ти и любовта 🇧🇬
между страстта и любовта,
в света желан на красотата,
в света на тъжната мечта,
всред сънища неповторими ...
Костюм за лицемер! 🇧🇬
бавен жест и безразличие
диалог уж дълбок
повърхност от въздух по-прозрачна
Няма флора ...
Плач 🇧🇬
в билки и обреди мълчаливи.
И отричана, с душа от рана
силна си с усоите си диви.
Кърваво проплакват върховете ...
Знаците на есента 🇧🇬
(За нея колко стихове изписах…)
Не би могла да върнеш младостта си…
Кой времето назад е върнал? Никой!
Ти топла, щедра и добра се случи. ...
Протуберансите на злото 🇧🇬
протуберансите на безчовечност,
разкъсали на слънчевия слой
защитата със лавата си течна.
Днес уморени ангели държат ...
Красотата е светлина в сърцето 🇧🇬
Тихо-тихо вятърът шепти.
А отгоре, от небето
слънчева светлина струи.
И говори вятърът за красотата, ...
Влакът към зимата 🇧🇬
... край прозореца на влака бягат пустите селца,
дядко мъкне от дъбака във каручката дръвца,
три овчици – живи мощи, блейват ми едва-едва,
спънат кон в полето пощи осланената трева, ...
Най-лошото 🇧🇬
Къде ли си?
Къде ли бил си?
Да си щастлив?
За себе си ли? ...
Нашата история 🇧🇬
това е толкова нормално да се случи,
като луната, дето някъде изгрява,
и после с приливите на океана и морето се оглежда,
живота не е започнал нито с теб ни с мене, ...
Процесът: Сянка и отражение 🇧🇬
когато пред мен стоеше —
едно сълзливо дете,
търсещо утеха в моите ръце.
Сега това дете го няма. ...
Шепа гнили мушмули 🇧🇬
изгниват дните като мушмули.
И скрити зад пердетата надничат,
набръчкани от вехти скрупули.
А дървояд дълбае часовете ...