Poetry by contemporary authors
Врата без ключ 🇧🇬
прикриващо издайните емоции.
Със непрозрачни мисли опаковало
браздата между злото и доброто...
Привидността - безвълново море, ...
Как си, мила, в емиграция... 🇧🇬
Хубаво изглеждаш! Грация!...
Тук животът ни изгаря...
Бъгове рушат България...
Вълци зли овцете пазят... ...
Сетивност 🇧🇬
Защо вибрират сетивата
във тъмен унес потопени
когато сливат се телата
от Страст стихийна уморени, ...
Тя 🇧🇬
Душата за нас е толкова важна,
повече плаха, много тревожна,
макар от сълзи понякога влажна,
често е вяра и не е безбожна. ...
Гърба ми 🇧🇬
понякога, случва се, да нямам какво да кажа, стават отегчени,
тогава тръгват, в посока друга, да се хилят, настървени,
понякога, случва се, да понеча прозявка да направя,
и айде- те мигновено да се появат строени, ...
Неопатриотизъм 🇧🇬
за бивш българин в блато без изход
Чуждоземен бог копае гробове и пали пожари
Таен агент в мрамор дълбае "България".
Без капка човек 🇧🇬
В душата ти арфа нека звучи,
в сърцето - цвете красиво цъфти.
За миг, дете, поспри!
Писмо до Дядо Коледа 🇧🇬
Мили Дядо Коледа, спомни си за мен
и в коледната нощ ми изпрати здраве,
не ме оставяй сама, дай ми приятел да е до мен
и във добро и във зло, във болест и здраве, ...
Нибиру 🇧🇬
Земята не ще бъде същата
и човекът ще бъде различен,
изхвърлил отдавна той вещите
ще бъде във вечна хармония. ...
Животът, миг в вечността 🇧🇬
все още съм леко влюбена, но и загубена.
Но съм сигурна искам да си тръгна.
Къде ще ме отведе, освен под пръстта всичко това.
Нужно ли е да остана. ...
За хляба 🇧🇬
и дъвче се като ръждива слама.
Променя до зелено своя цвят,
че истински продукти в него няма.
Напомпан като нашите "борци" ...
Бяла въздишка 🇧🇬
навън е заблестял,
навярно чака бяла,
една въздишка също заблестяла.
Тъй и времето минава, ...
Зима 🇧🇬
Студ земята свива,
идва Новата година,
баба Зима ни обвива
в бялата си пелерина. ...
За хляба 🇧🇬
и дъвче се, като ръждива слама.
Променя до зелено своят цвят,
че истински продукти в него няма.
Напомпан като нашите "борци" ...
Есенни мисли 🇧🇬
от толкоз есени с жълтеещи очи?
Нима не си от спомени унесен,
нима най-радостното в тебе не мълчи?
Защо е тази жажда за безкрая, ...
Тъжни звезди... 🇧🇬
Защо звездите в тая нощ
така са тъжно замечтани
над виолетовата площ
притихнала на Океана?... ...