Poetry by contemporary authors
Чувства 🇧🇬
и гаснат по тъмничните кьошета.
Съдбата им безлична и проклета
след време никой няма да си спомни.
След време никой няма да попита ...
Пиета 🇧🇬
Понякога - по-сгушен от четвъртък,
във седмицата страстна на смъртта -
очакване съм... достолепно мъртъв,
прегърнат от балконските цветя. ...
Подслон 🇧🇬
при мен,
приседна тихо след най-тежката буря.
И въпреки че беше студен,
не направих нищо за да го отритна. ...
Комедия сега, а утре? 🇧🇬
Тъгата напуска светлината и
безсмислие обхваща света.
Смях,
Разбирателство, ...
Предел за равновесие 🇧🇬
които никога не порастват?
Питам света, от болка премаляла.
Дете ли съм?
По сто въпроса на ден си аз задавам: ...
Теорема на затворения кръг 🇧🇬
но не можах
и изостанах
та да се блъсне
моят гръб във мен
Прощаване 🇧🇬
Луната над морето злато плиска.
Не се вредих пред бара за куверт.
Но всъщност аз не съм се и натискал.
Не ми се гледат "мацета" - за фон, ...
Щом те има 🇧🇬
когато във сърцето ми живееш!
Да бъда тъжна е излишно бреме,
щом в мислите ми като слънце грееш.
Щом зная, че те има и че дишаш. ...
Огън ме пари 🇧🇬
Гори навсякъде той, без да пита изобщо.
Не желае душа ми, сърце ми,
иска просто да горя на части,
да изпепелява бавно в мене всяко здраво място. ...
Живот - до предел 🇧🇬
Че сме прашинки във безкрайността.
Че безпощадно времето размива
и теб, и мен - реалността.
Не виждаш ли, че тука сме за кратко ...
Избори по никое време... 🇧🇬
На всички български пишман политици и пишман
кандидат политици, на пиянска глава решили, че
могат да управляват Държава...
Един ли в кръчмата Ербап ...
Предупреждение 🇧🇬
страшна е зараза,
не пропуска тя адрес
и не пита - може ли да вляза?
Народа тихо покосява ...