Малка и чиста, лъкатуши като вени.
Пред дребни камъчета съдбата си отбива.
Не ромоли, тя говори със кристали
и е цикличност неизмерима.
Поглеждам в нея, тя ме отразява. ...
Божествена приказка за Началото
... Най-първо дойдоха при нас Боговете
и те ни научиха как да се любим,
и с тях заживяхме щастливо, обзети
от общата страст към красиви заблуди... ...
Кръжат в главата думи и фрази,
но как да съшия белия стих?
Пак съм я нещо яко загазил,
влезнах в кръчмата кротък и тих!
,,Къде се губиш, приятелю драг?", ...
Няма друга като теб, Родино мила,
хубости неземни в пазвите си скрила,
твоите гори и планини са най-зелени,
бистрите ти извори и езера са най-студени,
волни птички пеят в китните поляни, ...
В окото на бурята
Ветрен порив ме повдигна в танц -
помислих “вятъра полира с гланц”
Но завихри, и запокити ме високо,
и надзърнах на бурята в окото... ...
О, само спомени са детството и младините.
И също като летен ден отмина зрелостта.
Неусетно побелях от времето и от борбите...
Неумолима, като Времето е Старостта!
Останах само сянката на дънера в гората ...
Б А Щ И Н А Т А К Ъ Щ А
Под стряхата на бащината къща
препускат сухи, зимни ветрове.
Ни въгленче в изстиналата пепел.
Разстилат черга глухи светове. ...
Надеждата винаги последна остава...
Нов път открива, нещата поправя.
При болния спира - опора му става...
утеха намира... и сили му дава...
Отпраща тъгата, приютява си вяра, ...
Извинявай, татко, че се провалих там където ти най-много искаше да успея.
Извинявай, татко, че ти дадох фалшиви надежди, а не успях с себе си да се преборя!
Извинявай, татко, че не намерих сили в себе си и не знаех как да реагирам.
Извинявай, татко, че съм слабото момче което ти никога не си искал!
...
Утринта дойде поръсена с кървава роса
възвестяваща настъпването на хаоса.
На небето яркочервена звезда
остави своята тайнствена следа.
Пред теб времето се извива ...
Сега съм тъжен, уморен и саркастичен...
Дори на себе си ще се присмея аз.
Дали е редно да прощавам или хуля!?
И кой ми дава право на това?
Нима съм по добър от всички? ...
Удавих се във синьото на дните,
преди да се науча да ги плувам...
Сега събирам черното в очите.
И като стих към Вечността пътувам.
Когато точно в полунощ се будя - ...
По тялото ти скитам аз – бездомник
и грея се с дъха на любовта…
Опивам се от нежната ти дрога
и някъде в студа ти спя.
В сърцето ти съм може би за малко - ...
Имаш ли шанс сред десетките миди
да попаднеш на някоя бисерна;
също сред всички врабчета да видиш
орел как с мощта си ефира разсича;
сред акри от троскот - крем нежнолистен ...
Животът е белот на четири ръце.
Залагам на спортменския си дух,
докато Бог раздава в крачка картите.
С Успех наужким и гаранция пършива,
играта е игра-не е сериозна, ...
Еволюция
Любовта ми не е вече малко момиченце
със възторжено блеснали, сини очи!
С доверчива усмивка приемащо всичко –
от безкрайни фантазии до безкрайни лъжи. ...