Понякога съм вярна до безумие,
понякога съм чувство за вина,
понякога съм стих по новолуние,
понякога съм просто самота.
Понякога съм адски невъзпитана, ...
Той: Живеейки така умираш в чуждата реалност и съдба.
Подтиснат търсиш да откриеш себе си.
Откриваш, че живееш за да радваш другите,
а твоята радост е смъртта.
Умирайки така живееш. ...
Есента е висока. Не стигам до нея...
А не мога да литна все още...
Не допущам сълзите във мен да узреят,
не подписвам обратната поща.
Есента прелъсти ме. С очи на кошута. ...
И както понякога става в живота,
от искрицата малка лумва пожар.
Някой отворил е тайно кивота
и ми поднесе божия дар.
Светлината изригна - божествена, мека. ...
Искам в живота ми да дойде някой и да каже, че за мене диша...
Ако трябва да излъже, искам, но да знам, че от земята до небето ме обича...
Искам да ми каже, как притихва вечер тихо, като във ръцете му заспивам,
да сподели, че сърцето му се свива, щом ме гледа как му се усмихвам...
Искам да признае, ...
Оставам пак от светлата страна,
макар че в мрак душата ми се лута.
Дори на клада, моля се сега
да не изгоря... нали съм пеперуда
притеглена от пламъка свещен ...
СЪВЕТИТЕ НА ТАТКО ШАРЛ
Отгледах те с любов и много болка.
Аз не очаквах да се промениш
и сърчицето ти да стане толкова
властолюбиво... Да, ще се вредиш ...
Лъч изгрява в светъл ден,
душата стопля, чувствам се блажен.
Нека Вечната Разумност проговори,
всичко що добро е - да се стори.
Блясъкът в ума свещен ...
И до кога така? Кажи ми! Колко
ще продължи да трае болестта ни?
Не мога да лекувам тая болка
щом сипваш сол връз пресните ми рани!
Върви си! Ето, казах го! Обаче ...
Лира
Поетът гали струните на девствената лира -
проплаква тихо тя със словото на тишината -
от изворчето на сърцето стихове извират,
които прогласяват: "Да живее свободата!" ...
Кое е грях
Жена, жена – упреквана в невярност!
Жена с вълна римуват се тъй вярно.
Вълна, вълна – кой би те теб упрекнал?
Вълна, вълна – най-вярната жена! ...
трудно предизвикателство от
alantuan - дано да съм се справила!
Недей да ме обичаш – няма да те пазя
спокойно ти до мен докато спиш.
Идеали, ценности – не ще погазя ...
Листото ражда се от пъпка и расте стремглаво,
подхранвано от любовта на слънцето.
Но минава време и листото се отделя от стъблото
и ако има късмет, се понася от вятъра в неизвестна посока.
А може и да падне на земята, разкаляна от неочаквания дъжд. ...
Изхабена от усмивки,
уморена от преструвки,
вглъбена в собствен ритъм на сърцето,
вървя самотно аз в полето.
Вървя сама и трудно ми е да си спомня, ...
В СЪНЯ СИ ТРЕВОЖЕН
В съня си тревожен пак тебе сънувам
с цъфтящи градини, поля и гори.
На сребърни чанове песни дочувам,
росата целувам във ранни зори. ...
Самотната Тъга тихо се прокрадна на ъгъла в нощта.
Небето беше тъмно, но шумните искрици прорязваха в мига,
на лекото трептене на звездите и мокрите от дъжд платна,
в които тъжно и самотно се открояваха натрапчиви рекламните пана.
Самотната Тъга в очите взря и в светлината от неон и прах, желаеща... ...
"... Ловецът, без терзания излишни,
си тръгна, горд с простреляната птица..."
Бианка Габровска
О, Боже! Колко лесно е било -
с единствен изстрел сваляш свободата. ...
Защото пак вали
Защото огънят в камината мълчи.
И бавно... бавно се превръща в пепел.
Нали не вярваш, че от малките лъжи,
светът ми става по-чудесен? ...