Poetry by contemporary authors
Юбилей 🇧🇬
Не е ден обикновен -
днес е моя ден рожден
юбилей е при това
осемдесет не са шега. ...
Ех, Българийо - 4 🇧🇬
Не че нямаме Левски.
На където погледнем
падат чужди завеси.
Кой е Д. Димов? ...
Грешница 🇧🇬
непростим в сърцето.
родих се да бъда
твърде човечна –
и твърде раздавам ...
Смъртоносно 🇧🇬
на която времето почука.
Замислих се, дали смъртта,
е склонна да даде пролука,
на осъдения в последен миг ...
Кураж 🇧🇬
Цикълът се пак завърта.
Листата капят. Зима иде.
Отново някой ще настине.
Горе, там, само на хълма ...
Есенност 🇧🇬
сълзи. На Маракеш под небесата знойни
дори и лятото неспирно да цари,
когато зъзнат в лед сибирските гори,
пак неговият пек сърцето ми смразява. ...
Съвременно стихо 🇧🇬
Замразяващо. Народограбещо...
Подвъпросно. И безотговорно...
Полуистинно. Лъжесвободно...
Страдащо. Запалено. Димящо... ...
В твоята Есен... 🇧🇬
Когато плъзнат дрипави мъгли
по пътищата есенни да просят:
„О Скъпа моя, как не сме могли
по-рано да се срещнем?”- е въпросът... ...
Зима в душите 🇧🇬
студ витае в небесата.
Сняг сипе се като магия,
зимата - града обвила.
Снежната завивка е покрила ...
Обич 🇧🇬
колко прекрасно било
Но какво точно са обич и грижа
малко хора разбират...
Да обичаш не значи да стискаш ...
Олгой Хорхой да търсиш 🇧🇬
да си котката на Шрьодингер
или Буриданово магаре?
Неутрино
или Хигс бозон? ...
Животът... 🇧🇬
Банално е навярно, но прилича ми
Животът ни на ритуална свещ:
по нея бавно с пламъкът се свличаме
и тъй догаря- трепкащ и горещ... ...
Завръщане в Бъдещето 🇧🇬
Време е да те пусна
Да те пусна да си ходиш
Защото не искам повече
Да те задържам насила ...
Любовни думи гнездят 🇧🇬
(правя го много години).
Колко са точно не помня, но те
смисъл са в лютите зими.
Те са огнище в студения ден. ...
Добрия учител 🇧🇬
и мъча се, колкото мога,
да направя така, че всеки родител
да няма в очите тревога!
Да знае, че с радост детето му учи ...
Чужбина 🇧🇬
Хубаво е да си в своята родина.
Но всеки иска да отиде във чужбина.
С какво ли тя ни съблазнява?
Просто тя ни обещава- ...