Poetry by contemporary authors
Ти навярно 🇧🇬
Навярно не си обичал никога така, сякаш те боли сърцето ...
Сякаш искаш да умреш ...
Но ти живееш , живееш с тази мисъл , с тази болка любовна ...
Може да срещаш много мъже/жени , но винаги ще има един който ще ти е тръпка за цял един живо ...
Светла доброта 🇧🇬
Тихо скрито в ъгъл мрачен,
плаче клетото дете,
с бoздугана си прозрачен,
иска злото то да отведе. ...
Очи навътре в пустотата 🇧🇬
и да не гледам по-далеч от тебе.
Горчи ми споделената вина,
че ще си ида вероятно непотребен.
Че след като небето не разпрах ...
Не искам и не мога 🇧🇬
но не мога да приема.
Второ място в сърцето ти
не искам да заема.
Обичам те, но втора ...
* * * 🇧🇬
между два тона свободно,
докато чакам гласа ти насреща...
Между два влака и стотици лица,
докато трескаво търся твоето сред тях... ...
Дъжд 🇧🇬
Косата ми е мокра и изглежда все едно топил съм я във локва.
Крих се под дърво, но есен е все пак и няма вече листалак.
Бягах из алеите на парка, а от дъжда ни милост, ни пощада малка.
Спринтирах към колата, че вече пълни ми са със вода краката. ...
Влюбеният вятър... 🇧🇬
Един внезапен южен вятър
и лудо влюбен в есента,
сега се носи над земята
във танц със жълтите листа... ...
Вярвам в тебе 🇧🇬
Вярвам в тебе – трябва да го знаеш –
сляпо, искрено и непрестанно.
Ти не можеш да ме изиграеш,
би било нелепо, лудо, странно. ...
Листопад 🇧🇬
Историята е като дърво вековно,
растящо върху почва от мъртви листа.
Падналите долу и дават основа,
която изхранва нейните деца. ...
Няма нужда от повече бреме 🇧🇬
като може да замълчиш?
Нека тишината пази мир!
Не позволявай на думите да правят пир!
Защо действието да извършиш ...
Защо? 🇧🇬
Припламва, ей тъй, по края.
Синее гората, полето.
Звездите бистро сияят.
Тревожи се Божата твар ...
Мисли 🇧🇬
мисля аз тогаз за следващия час.
Какво ще правя аз тогава,
вече ще се е върнала и мама?
Дали ще ям бонбони ...
Какво е Времето?... Къде ли?... 🇧🇬
Какво е Времето?... Къде ли?...
И онова, дарено нам,
и във мъглявите предели
на Космосът необладан... ...