Вътре в себе си аз се обричам
на последното лято отминало -
очертават краката ми боси
две подкови от пясък за символи.
И наднича главата през Рамото ...
Дойдох, видях и... си отивам.
С това се свършва божият ми вот.
Живях, горях, сега изтивам
и искам нещо, за да бъда гот.
Последно слънце да ме сгрее. ...
Останах очакваща като присъда,
тръпнеща да се изрече на глас.
Останах забравена, като разлъка,
тихичко кървяща в нечия душа.
Останах черна, като мъка, ...
Тази нощ е тъжна луната.
Тази нощ около нея няма звезди.
Тази нощ ù остана само Земята.
Две самотни, осиротели звезди.
Закачливо премигна отгоре луната. ...
Духът ми е щастлив.Умът е тъжен.
В единствен миг-разнопосочен трепет.
Тоя контраст е нетърпим,но важен,
звукът ечащ в житейския тромпет.
Той е причината родила всяко следствие ...
Една земя е, а побира всички,
добри и лоши, старци и деца,
животни, птици, риби и пчелички,
цветята, спомените, песента.
Една усмивка може да изкупи ...
Аз отдавна на две съм разделена!
А тя прегръща ме внезапно, но само уморена!
И двете половинки се поклащат!
Нали съм грешница, сълзите ме изпращат!
Затова - без сърце небрежно криволича, ...
Тъжно е когато вече в очите няма плам
и нещата стигат до там,
че вече дори милата не прегръщаш,
а само здрасти на здравей отвръщаш.
Тъжно е когато вече си привикнал ...
Късно ми кацаш, светулко, на рамото.
Здрачът ми вече е с цвят на къпина.
Вече ноември е - леден и мраморен
и с аромат на канела и вино.
Дърпат му погледа, вперен в камината, ...
Нощта отново идва да ме вземе,
спокойствието литва, като дим
и пак треперя, като пред летене.
Добре дошла, седни да помълчим.
Нощта отново с пръстите си черни, ...
ЗА ДРАКОНА...
Дразни те, намразваш я, решаваш и избухваш.
Рачешките пипала те карат да се сдухваш
Акцент по подразбиране, постига само със усмивка
Кога ли ще застине, кога, щом тя не е преструвка ...
Доброто ли? Видях го днес отблизо,
докоснах го почти, в очите му се взрях.
Такова истинско – в душите дето влиза,
и дето често се явява подир грях!
Не е учудващо, че идва малко късно, ...
Последният ти стих не е угаснал,
ще има много, много след това,
в които със наслада ще подреждаш
красиви пепепудени слова.
Болките нагарчащи напъхай ...
Аз нося светлината с мен и ти ще я познаеш,
в очите ще ме гледаш и безмълвно ще ридаеш.
Прокарвайки ръцете си по слетите си устни,
ще търсиш начин да се извиниш...
И пак е тук дъхът на синьото ни лято,
с малинов вкус и дъхави цветя,
със позлатени класове в полята,
със писъка на чайки край брега.
С окъпани от слънцето върхари, ...