Комарите…
Комарите налитаха като разгонени гларуси
по бедрата бездънни на младата вечер…
А тя - раздвоено руско момиче - очакваше -
още шепа любов във крайбрежната неизвестност. ...
Живей любов по-мощна от морето,
живей в мен и в моите мечти,
живей ти тук - в душата и сърцето,
защото там единствена си ти.
Че виждам мила твоята усмивка, ...
Написах цял роман за любовта си,
описах всичко, както е било
аз разговарях само с Съвестта си,
и съм изправен с вдигнато чело.
Там казвам ясно и тук ще повторя, ...
И тази нощ сънят не идва при мен,
затварям очи и пак за теб ще мечтая,
ти ли открадна ми сладкия сън,
който аз чакам отдавна?
Ела тогава с теб да запалим нощта ...
Най първо гняв разтвори ми гърдите…
Пламнах в ужас и поквара.
Бълвах думи празни на посоки
И вдигах пръст из празнотата.
Но после ме обзе страдание. ...
Децата са най-невинните създания,
ангели са те на тази земя.
Нямат мръсни подсъзнания,
като китайски порцелан е тяхната душа.
Да те лъжат в очите за тях е непривично, ...
Отпиши ме, любов, от дългия списък
на влюбени, чакащи за споделеност.
По опашки не мога да се натискам,
а пътя пресичам все на зелено.
Ще умра, но не моля. Няма да гъкна, ...
Мария беше майка на слепец –
такъв го стори Господ. Тя не плака,
изсмука си последния живец
да изведе детето си от мрака.
Слугува, проси, сбира лев по лев, ...
Научих доста късно този занаят,
душата ми ума не пожела да слуша,
но даже и до днес не ме е яд,
цигара щом запаля и изпуша.
Когато в късен час запалвам огънчето малко, ...
В отговор на едно произведение:
Не сме сами! Пред нас е и Живота!
Е, вярно, за малко, ще ни раздели…
Минутите потрепват и с охота,
броят в очите ни въздишки и сълзи. ...
Мечта и блян си ти за мен,
недостижим, все тъй отдалечен.
В очите ти се взирам надълбоко,
давя се, потъвам още по-дълбоко.
Сърцето си на тебе дадох. ...
Тя обича до късно да спи.
И кафето си сладко го пие!
На ден взема си душове... три,
и изправената си коса с маша я навива.
Макар да не излиза - се гримира ...
Браво на феновете на "Локомотив"!
Браво на борците срещу мафията в Пловдив!
Ако искаме България да се съвземе -
ако я обичаме, ако за нея ни дреме,
тъй смело трябва да тръгнем напред, ...
Една година учим се без тебе -
да дишаме, мечтаем и вървим.
Една година е урок - молебен,
как с болка и с любов да продължим?
Липсваш ни във всеки миг съдбовен. ...
Разходих се в душата ти. Непредпазливо.
И се препънах в минала любов.
Мъжката ти същност трепна. Диво.
И ме пожела. На глас.
Тихо... И някак си свенливо...(!) ...
Тая моя душа, отчужди се от мене!
Като блудница тръгна да дири подслон,
с изпочупени нокти, издрани колèне,
спирала размазана, лъскав блузон.
Спря, дето сбират се всички посоки ...
Витоша забулена в дъждовен облак,
който тъжно се влачеше към града.
А вятърът сърдито и бурно бучеше,
прививайки дърветата с кънтеж.
Душата ми в тон с тъмата, ...
Не е порок метричната система
в която е прието да се пише,
че трудно се чете една поема,
започне ли нащърбено да диша...
- За броя строг на сричките проклети, ...
Останаха ми някакви криле
да полетя над себе си, над смога...
И уж летя, а дишам със хриле
и да позная този свят не мога!
Не съм уверена дали съм птица, ...
Ще пия... от мъка... ще пия,
ще пия... до капка последна,
тази горест... във мене... стихия
ще бушува с вихрушка победна.
Ще пия... от болка... ще пия, ...
Моля те,разреши ми да те обичам!
Не ме отричай ,защото съм тук и ме има.
Нека погаля въздуха около тебе!
Бъди ми лято в обречена зима.
Бъди пролука,процеп към светлината, ...