Откриха ми надежда във сърцето,
в артериите шарена кръвта...
Поспряха уморените планети
от лутането в здрача и прахта,
заслушаха се в пискането нервно ...
От сто години - искам да ти кажа,
че въздухът след тебе е различен,
а в рамките си... тази тъжна стая -
пристяга, както онзи лед-кокичето
и днес не мога даже да си спомня ...
Продължава, уви, нечовечното унищожение
на природата родна, но съвестта наша спи!
Дали ще се замислим за нейното спасение?
Тя е нашата майка, която в живота ни крепи!
Стресни се, на редки видове районът е богат, ...
Стоя сред внуците си, като патриарх,
и те ме гледат дружелюбно.
Съдбата вече е хвърлùла моя зар,
и гледа ме със поглед умно...
Децата често за ръката ме държат ...
Родих се тук с надежда или пък с ясна цел
живота земен в приказка да вмъкна.
Но всеки ден съзнавам, че някакъв предел
препятства ме с контурната си жлъчност.
Контура му пунктирен аз всячески разбрах ...
Съвестта въпроси ми задава...
Музата със стих ще ме накаже.
Господ тук дали ще се покаже,
щом поканите за рай раздава?
Радостта от среща с него става ...
Мисълта за мрака ме прониза,
в непрогледност, изоставена, лежах
и някаква противна близост
с леден полъх ме скова.
Здушавах се, пропадах в отчаяние ...
Една смълчана пролет те докосва -
с остатъци от есенни листа.
Върти ги вятърът на март - като въпроси.
А старецът на пейка е смъртта.
Вървиш безцелно. Сам по белите алеи - ...
Ура, не съм аз вече домакиня.
Не бъркам манджи и не режа лук!
Не съм готвачка, нито съм слугиня.
С парцала и престилката – дотук!
Въобще не се изнервям по опашки. ...
Самотата си възпях в усамотение
и със себе си се уча да живея.
И в мене няма капчица съмнение,
че всичко вече мога да изпея.
Че смисълът е в мислите самотни ...
Издишаш от милиони дупчици...
Е, аз ли трябва да те "помпам"?
И да поемам негативите и луд, че си...
Съжалявам, мили ми човеко, кротвам...
Ще си мълча, ще гледам как се давиш... ...
АЗ СЪМ ЛУД
Аз съм луд, аз съм луд, аз съм луд…
Аз съм луд, много луд, страшно луд…
Аз съм луд, аз съм луд, аз съм луд…
С любов зареден, като буре с барут. ...
Deep in my soul rainy drops are falling.
Deep in the broken heart - there is a sorrow.
How many tears I have cried for you -
my lonely nights covered the pain
with ash and blue. ...
Again you’re dancing on my nerves
Like Sunny Bunny on bare wall.
And me undressing all reserves,
Remaining only naked doll.
And in my eyes are charcoils hidden ...
Scene after scene
I fade away… and blend in the end
But when will I see them?
When Will I be able to write the whole thing?
You tell me! I don’t know ...
То е жител на синьото, стъклено копче
(от пижамката бебешка, с обла яка).
То е някакъв ден между "вече" и "още",
не говори, не ходи и няма коса.
Размотава несръчно с два пръста кончето, ...
Тоз разказ за “Очи към себе си” не става,
защото случката не е със мен,
а е за дядо Слав и баба Слава.
И дядо Слав бил някога ерген,
а пък мома е била баба Слава. ...
Битие като път - падаш, ставаш, изтупваш се, тръгваш...
Срещу теб или слънцето - в силата ти е въпроса.
Всеки ден е борба: или с дявола в теб се надлъгваш,
или сядаш в най-тихия кът на душата си боса.
Докато завали. Пасианси редиш от дъжда, ...
Разлиства се забравена мечта
на кръстопътя на вината и желанието.
Напъпва вярата. Проглежда мисълта.
Илюзията истината на танц кани...
С воал от спомени пристига пролетта ...
Аз искам да съм млада, дива, буйна и щастлива
да се събудя с нова опаковка
да махна маската си сива
да грабна бързо любовна призовка.
Да изтрия лошите години ...