Младите старци на новото време,
с поглед от своите тераси.
Ред поколения, избрали за символ
изгнилите кооперации.
С мухлясали мисли зад своите прозорци, ...
Погледнеш ли ме с влюбени очи,
запяват весело горчивите ми дни,
погледнеш ли ме с влюбени очи,
в сърцето ми пролет цъфти.
Погледнеш ли ме с влюбени очи, ...
Кратки записки по Историята на Човеците...
(нецензурирана версия)
Човешката История започнала
щом Прачовека камък си заточвал
и проумял в мига каквото трябва, ...
Реки се стичат в стъпките преминати.
От клоните се ронят ледове.
Дъждът, като граничен символ
от теб до мен умислено снове...
И раменете му, все повече увиснали, ...
Мечтая си да се събудя в утро розово
и някога да пробвам този трик,
да сложа малко руж на бузите
и да нахлузя гащи на смешник.
Да се оплезя на един отсреща, ...
Събираше капчици слънце в очите си,
със сал от надежда преплуваше сянката.
Във шепите стискаше скъсани сънища
и време за своето чакане търсеше...
Във чужди очи. И във чужди прозорци ...
По пътя на живота се изгубих,
искаше ми се да се познавам.
Нищо лошо - просто се влюбих,
откъде да знам, че ще пострадам.
Отдавна вече коя съм не знам, ...
Преяли с власт, препили с лицемерие,
прегазили и съвест, и морал
обричате народа на мизерия.
Той "куче е от крайния квартал".
Подхвърляте му заплати - трошици ...
Навън е още нощ. Пак семпла, но с финес,
подпряла колене на предната седалка,
във дясното ухо затъкнала слушалка,
чието шнурче с чар виси, тя гледа през
стъклото. Там градът, преди с гиганта Стрес, ...
Дойде, възседнал белия си кон!
Но не разбра, че аз съм Пепеляшка.
За миг поспря край бедния ми дом.
И отлетя в галоп по пътя прашен...
А толкова го чаках! Нощ и ден... ...
За чакащия времето е бавно.
За радостния е позорно кратко.
А за повърхностния е забавно.
Тук всъщност няма никаква загадка...
Да, нерешителният времето приспива ...
Тежи ми всяка неизплакана сълза,
която под ресниците се крие.
Проклятие или благословия е това,
че влюбваме се във кумири
и после ги преследваме нахъсано ...
Така умира птицата понякога –
след удара в стъкло на лъскав джип.
И докато все още диша, ятото
смълчано над телцето ù кръжи –
с надеждата, че може пак да литне, ...
Животе мой, какво от теб остана –
камина със догарящ огън тих
и с вино отлежало пълна кана –
един отронен от сърцето нежен стих!
Една любов отровна, дяволита, ...
Вслушай се в тихия дъждовен шепот,
който говори на всеки с различен глас,
в мътните локви се чува мокрият екот –
и мокро, и студено е, а дъждът е в захлас.
В дъждовния хаос и улиците запустяват, ...
Те ми казаха всичко!
Попитах луната, дали ме обичаш.
А тя се усмихна - към мен се затича.
Попитах звездите, дали ме желаеш...
танцуваха в ритъма танца омаен. ...
Някой ден ще са пълни очите ми
с олеандри разцъфнали, с люляци...
И ще пеят небрежно в ушите ми
ветровете по старите улици...
Някой ден ще е време за връщане, ...