Poetry by contemporary authors
Доброта 🇧🇬
Посветено на К.Т.
Доброто вградено е в нас,
родени сме с пориви чисти
и вътрешно шепне без глас: ...
От липсата ти не се излекувах... 🇧🇬
и жадно към носа си ги гребях.
Паникьосвах се, не намирах утеха,
защото ароматът ти бе изчезнал от тях.
На кълбо в тях се сгуших, ...
Ключе 🇧🇬
Измолени пристанища... Огнища,
които днес разнасят тънък дим
към края, който, казват, че е нищо.
А той е, май че, винаги далеч. ...
Пряспа 🇧🇬
Затрупана сред пряспа от емоции -
душата се е свила.
Снежинките са леки, не тежат,
но колкото и да са много - ...
Любовта на емигранта 🇧🇬
ледената февруарска нощ,
но не гасне огненото тайнство
в пълния с искрици звезден кош!
Мисълта ми тихо литва в мрака ...
Утрото след дъжда 🇧🇬
в която се разделихме
с онова момиче, което превърнах в жена...
жена, която обичах...
като Онази, единствената жена, ...
Вечен живот или бърза смърт 🇧🇬
Ден или нощ.
Огън или лед.
Защо не и двете.
Нима не е едно и също. ...
Копнежно... 🇧🇬
Копнежно сях се с ветровете
и жънах се накъсана във бури.
Съхнала, утолих се в дъждовете
и покълнах в бяло скрежно цвете. ...
Ястреб 🇧🇬
завоят остър ме изправи пред смъртта.
Бе ястреб горд и арогантен
простил се с всяка земна суета.
Люлееше го вятърът на клона ...
Най-красивата награда 🇧🇬
с очи големи тъмнооки,
с краченца боси,
радост то на мене най ми носи.
С усмивка като изгрев слънце, ...
Питам за Човека 🇧🇬
Загадка е за мене, знам!
В борба за "кожата" от памтивека,
върти тоягата си сам!
От всичко е принуден да се брани, ...
Жените на България 🇧🇬
Кой на шега ни нарича такива?
Някой поредния образ съши
с грубо сърце и разчорлена грива.
Някой ме иска такава жена – ...
Къща на дърво 🇧🇬
къща на дърво си имам аз.
И когато търся свобода,
аз се качвам на дървото,
спокойно на мечтите да се насладя. ...