Преследван от демони в тясната стая,
стоиш до прозореца, дебнейки мрака.
Приплъзват се сенки, очите блуждаят,
дочуваш ли шепот, дошъл от безкрая...?
А мислите ти като гладни лешояди ...
Животът ни е даден за минути -
безсмъртието още е химера,
а ние пърхаме с криле на пеперуди
към огъня, защото ни притегля.
И изгорени искаме да литнем - ...
Днес в черно обляках аз свето тяло,
до гуша дойде ми от светли лъжи.
Не искам да бъда в най-чистото бяло,
да бъде звукът ми от бели тъги.
Венеца си свялям, трънлив е премного ...
Ключът бе тука врътнат във вратата,
но тя бе винаги отворена за нас.
Тук никога не е царяла тишината,
а често пъти сме оставали без глас.
Тук можехме да пеем, без да се срамуваме, ...
Ти знаеше, че съм най-лошата от всички.
Знаеше, че не мога да обичам.
Защо тогава отказа да си тръгнеш
и като вярно куче се връщаше при
стопанина, на който не му пука за теб? ...
Не съм те търсил. Нито съм те искал.
Но ти намери ме. Сама дойде.
Като предшественик на пролетта.
Като кокиче мъничко, красиво,
подаде се по снежната покривка ...
Изгубих своя сън, нощта превърнах в драма.
Животът ми взриви се като стар вулкан.
И сякаш всеки ден с куршуми от засада
една любов се ражда и умира в мен.
Душата ми крещи, сърцето се вълнува. ...
Не си ме, Господи, наказал незаслужено
на пясъчните бури да съм сито,
но времето ми вече е прослужено,
а от мътилка тегне моето корито.
Пусни ме, парещите длани да накисна ...
От теб съм само малка част и нищо повече,
една частица в някой ъгъл зад сърцето ти.
За теб съм само мисъл, излишна и ненужна,
неспомняна от доста дълго време.
Към теб обръщам се без име, както виждаш, ...
Гняв изпълва ме и буйства в душата,
твоята кончина ще подпечата.
Къпя се в море от кръв,
кой иска да умре пръв?
Земята покрита е с множество мъртви, ...
Нежни отблясъци плуват в реката,
слънцето гали с последни лъчи.
Ала когато изгрее луната,
Дунава цял във сребро ще блести.
Тихо и морно по брега ще се движат ...
Ето ме. Дойдох ви на крака.
Взимайте в ръцете си по камък.
Аз ще съм с изправена глава,
дъвчейки смъртта си като залък,
който има вкус на топъл хляб ...
Все себе си виня за всички грешки.
Все търся бряг без име под звездите.
Залутана в предишните копнежи
изпридам паяжини с мислите.
С копривени ръце извезвам ризи ...
Щом някой седне с "кокал" на Софрата
и стисне си благата със ръце,
той вече не играе в Маскарада,
разбулва истинското си лице!
Той скъсва със примамващите Идеали, ...