Poetry by contemporary authors
* * * 🇧🇬
пустинята е топла и златна...
Не и вечната зима,
зимата е бяла и хладна...
Това не е гора непристъпна, ...
Слънчева пътека... 🇧🇬
Люлее се пътека
от разтопено злато,
люлее се далеко-
до края на водата... ...
Хлад 🇧🇬
извикан от вятъра..
Беше ден,
който едва извървя...
Беше мисъл, ...
Някъде, никъде... 🇧🇬
Някъде, никъде... в някое ъгълче старост
се е свила душата ми - пепел и прах,
във конвулсия тръпне и стене и вяло
към тебе надига се слаба ръка... ...
И хората са като цветята 🇧🇬
И хората са като цветята -
раждат се, цъфтят и прецъфтяват.
Живот оставят с децата,
нищо че после остаряват. ...
Настроение II 🇧🇬
Съшит от стари дрипи,
над могилите
се спуска тънкият воал на здрача.
Дете ли хлипа, кон ли степен цвили, ...
Ще трябва 🇧🇬
когато спрях да знача каквото и да е...
Опитвал ли си целувка с Викодин?
По-лесно е, отколкото да те обичам,
да те имам, да зная, че си бил... ...
Обич без думи 🇧🇬
срещнах те, тръгнах, мигът отлетя.
Бяхме далеч, но сякаш с куршуми
огнена тръпка сърцата заля.
Бяхме приятели винаги верни, ...
Наболо мълчание 🇧🇬
И те възбогнах, и те възмечтах.
В нозете ти вода разплисках.
Долюбвам те със вино и със хляб
(неугасено вино няма как да вкисне). ...
Да надскочим себе си 🇧🇬
за любовта ни.
Нито пък аз,
защото така е по-лесно.
Ще се върнем при самотите си, ...
Нощта, в която Есента си отива... 🇧🇬
В алеите оранжеви на Залеза
със дъх на Вечност спуска се Нощта,
поспира малко, с Вятъра приказва
и пръсва: нежност, нега и тъга... ...
Летящо мишче 🇧🇬
пък с крила
и виси надолу
с глава.
Котето го дебне и мечтае. ...
Нощ над Малага 🇧🇬
и слънцето за сън се приготви,
тогава морето свойта песен запява
и тайни любовни разказва!
Разказва как млади ...
Луната 🇧🇬
със перспектива нощ и две,
а след това ще се източи
като протегнати ръце.”
из коментар на Довереница (Дочка Василева) ...
Дъждове 🇧🇬
Плющи дъждът. В прозореца се плиска
прозрачната небесна чиста влага.
Небето над света е слязло ниско
и облаците като сенки бягат. ...
Отплата от времето 🇧🇬
Отплата от времето не искам,
дори за хубави неща.
Но в живота виждам
красива светлина. ...
В мен настъпи есен 🇧🇬
в мене всичките заспали страхове.
Те нощем плачат, да не бъдат чути,
плачат тайно като страдащо дете.
В стаята студена аз прегърнах мрака ...
Медея в четвъртък 🇧🇬
О, в нощ като тази,
когато едва луната намигва
и своя свян бързо прикри
зад дипли на облачен фриз, ...
Имаш ли фенерче? 🇧🇬
нищо не разбирам...
Още по-ужасно,
просто се прикривам...
Онзи тип жена съм, ...