Внезапно липсата на въздух ме връхлетява
и дробовете ми от болка се присвиват.
Сякаш демон душата моя обладава,
а сетивата ми подучени са да убиват.
Не, не е някой пристъп алергичен ...
Следвай ме по пътеката на дните!
Когато много ме боли, до мен бъди,
до мен бъди, когато радост разлюляна,
като камбана в бистрото звъни.
Не ме прави смешна, Любов, ...
Като летен вятър през нощта бродя из града
и откривам своята душа.
Окрилена и просторна, зажадняла за твоята обич свободна.
Утешавам се сама с надеждата за любовта.
Горя,г оря за обичта невъзможна. ...
Като бурна вълна ти ме достигаш,
сърце ми на хиляди пръски разбиваш!
Прегръдка кат′ морския бриз навярно предлагаш
и с думите нежно пак ме погалваш,
но... с чувства едва ли! ...
Пълна луната отвън в нощта светеше,
светлината ù в стаята проникваше
и мен, копнеещ във леглото огряваше,
докато сърцето ми нея очакваше.
И ето, тя се появяваше ...
С добрите търпеливи дървеса
единствен вятърът говори и флиртува.
Със пръсти реши тяхната коса,
приспива ги и после те сънуват,
че птици са – летят, летят, летят... ...
Към този ден вървях безкрайно дълго...
Под тоновете болка те открих
и бурята във мен, за миг притихна -
посегнах и сълзите ти изтрих.
Поисках и усмивка да ти сложа, ...
И работа със работа се свършва.
И път се свършва само със вървене.
Със лоша дума устрем се прекършва.
И рана заздравява след кървене.
От нòщите се ражда и денят ни. ...
ЧУДАКЪТ
Объркана орисница го бе нарочила
да бъде галеник и жертва на стихии,
на приказни мечти да е заточеник,
а зиме срещу сърпа като вълк да вие. ...
Дъждът притича с пълнички ведра
вода и виж: земята се размекна,
дори със пръсти тънички изпра
килима на планинската пътека.
И оцелели, буболечки две ...
Горчива съм на вкус, не ме отпивай
(измамно сладки пориви пораждам).
Лоза дивачка бях, сега съм лудо вино,
с пелинена душа, не утолявам жажда.
Ще се изгубиш в погледа ми, знам. ...
Земята е за ласки зажадняла,
и чака своя развигор-южняк.
И като влюбена трепери цяла,
изсилва се напред и спира пак!
С мечти за пролетните звездопади... ...
Във къщите, в които с тебешир
рисувани са спомени за щастие,
отминали Коледи, топли трапези,
усмивки в огледалото, гримаси,
бележката на масата от мама, ...
Ухае на изгладено пране,
на топла кифла с мармалад и мляко.
В такава сутрин да си дим поне,
надникнал с любопитство през стъклата,
крило на сойка, приковано в студ, ...
Искам само да почувствам вятъра
да танцува весел из косите ми,
свободата - вътре в мен да диша тя,
а искра да пари във очите ми...
Дай ми трън и малко насекомо, ...
Не ме разбират, когато те обичам,
казват – от сляпа любов не съм видял,
свиват рамене, отричат,
че е възможно да ме правиш цял.
Поучават ме, говорят за спасение, ...
Звездички блещукат, високо, далече,
а там, между тях, сияеш и ти,
мъничко, сладко, забавно човече,
за мен колко значиш си знаеш, нали?
Красотата ти истинска е, виж, приеми го, ...
Дълбая, ровя в сенките на миналото.
Лутам се по грапавините на сегашното...
Съмнението е отворена врата -
трябва да преминем, за да продължим.
Неподредени истини... ...
Тук всеки ден прилича на куршум.
В сърцата ни се целят часовете.
Тук правим крачки със едно наум
и взели сме се здраво във ръцете.
Със залез почва всеки следващ ден... ...
Още вярващ в доброто мечтател,
ти си влюбен в живота поет –
но не срещна душа на приятел,
безрезервно повярвала в теб!
Искаш всички да бъдат щастливи, ...