Poetry by contemporary authors
258.9K results
Писмо 🇧🇬
ПИСМО
Здравей! Реших и сядам да ти пиша,
макар да знам, че ще мълчиш.
Сърцето ми все твойто име срича -
не ще узнаеш колко много му тежиш. ...
Здравей! Реших и сядам да ти пиша,
макар да знам, че ще мълчиш.
Сърцето ми все твойто име срича -
не ще узнаеш колко много му тежиш. ...
2K
8
Предвидливост 🇧🇬
Затварям Есента в буркани
с последни слънчеви лъчи.
Щом зимната тъга ме хване
и самотата загорчи,
ще си отворя Есен вкъщи. ...
с последни слънчеви лъчи.
Щом зимната тъга ме хване
и самотата загорчи,
ще си отворя Есен вкъщи. ...
794
1
9
Какво ми остана? 🇧🇬
Един спомен ти ми остави,
когато реши да си тръгнеш.
Любовта ти тъй бързо забрави,
не знаех дали ще се върнеш.
Една целувка ти подари ми, ...
когато реши да си тръгнеш.
Любовта ти тъй бързо забрави,
не знаех дали ще се върнеш.
Една целувка ти подари ми, ...
1K
1
Какво е да си само миг щастлив 🇧🇬
Какво е да си само миг щастлив -
една безкрайност вечна,
но той е толкова красив,
докоснал близостта далечна.
Когато вкусваш благодат ...
една безкрайност вечна,
но той е толкова красив,
докоснал близостта далечна.
Когато вкусваш благодат ...
920
2
С писане ще те забравя 🇧🇬
Толкова трудно, изморяващо липсваш,
чертите ти се сливат в илюзия.
Заличаваш, изчезваш, размиваш ме, поставяш
крайна диагноза - агенезия.
Болиш самотно, непрестанно, чуждо, ...
чертите ти се сливат в илюзия.
Заличаваш, изчезваш, размиваш ме, поставяш
крайна диагноза - агенезия.
Болиш самотно, непрестанно, чуждо, ...
667
* * * 🇧🇬
Един самотен поглед,
далечен връх смутен,
загубен е един човек
и образът, останал в теб.
Цвете крехко без листа, ...
далечен връх смутен,
загубен е един човек
и образът, останал в теб.
Цвете крехко без листа, ...
934
Добро утро, Свят! 🇧🇬
Добро утро, Свят!
Ето ме, тръгвам към тебе!
Ще те любя до последния дъх,
в твойта пазва ще подвия колене.
На вратата ми чука денят, ...
Ето ме, тръгвам към тебе!
Ще те любя до последния дъх,
в твойта пазва ще подвия колене.
На вратата ми чука денят, ...
1.4K
Сезони II 🇧🇬
СЕЗОНИ II
На синовете ми Драгомир и Светлозар
И как да ви кажа, момчета, че лятото свърши?
И как да ви кажа, че вече отдавна е есен?
Че клоните цъфнали днес са оголени вършини, ...
На синовете ми Драгомир и Светлозар
И как да ви кажа, момчета, че лятото свърши?
И как да ви кажа, че вече отдавна е есен?
Че клоните цъфнали днес са оголени вършини, ...
790
3
Есен - хайку 🇧🇬
***
есенно кафе
вятър
отнася късметчето
*** ...
есенно кафе
вятър
отнася късметчето
*** ...
1.5K
10
Любов 🇧🇬
Любов
Вървяха пред мене двама влюбени,
като в сън приказен с мечти.
Вятърът сплита им ръцете,
слънцето ги погледна с питащи очи. ...
Вървяха пред мене двама влюбени,
като в сън приказен с мечти.
Вятърът сплита им ръцете,
слънцето ги погледна с питащи очи. ...
1.2K
Височини 🇧🇬
В И С О Ч И Н И
"... свестните у нас считат за луди..."
Христо Ботев
Научени на ниското
да казваме високо, ...
"... свестните у нас считат за луди..."
Христо Ботев
Научени на ниското
да казваме високо, ...
1.1K
28
Синьо-зелен изумруд 🇧🇬
Синьо-зелена Магия е. Изумрудени са очите.
Мъжки поглед. И лъстив е. Претопява ме...
Като лава гореща настига ме. И облива ме.
Лакомо. Жадно. На бавни глътки изпива ме.
Гали, приласкава. Подмамва ме. Изкушава! ...
Мъжки поглед. И лъстив е. Претопява ме...
Като лава гореща настига ме. И облива ме.
Лакомо. Жадно. На бавни глътки изпива ме.
Гали, приласкава. Подмамва ме. Изкушава! ...
1.5K
* * * 🇧🇬
Изгубихме се,
за да се намерим...
пак...
искаш шанс,
шансът е светлина, ...
за да се намерим...
пак...
искаш шанс,
шансът е светлина, ...
814
Не казвай нито дума 🇧🇬
Недей.
Не казвай нито дума.
///
Замълчи. Думите често са отрова
и рядко нещо повече от кал. ...
Не казвай нито дума.
///
Замълчи. Думите често са отрова
и рядко нещо повече от кал. ...
844
Нетраен строеж 🇧🇬
на Мария Вергова
Все някога ще стигна до Бургас, макар че в мислите съм акостирал
на онзи бряг, когато в кръгъл час вълните се припенват като бира. ...
В града, към който води всеки път, побрал се във черупката на мида,
с отворени очи жените спят, защото все очакват да ме видят. ...
Все някога ще стигна до Бургас, макар че в мислите съм акостирал
на онзи бряг, когато в кръгъл час вълните се припенват като бира. ...
В града, към който води всеки път, побрал се във черупката на мида,
с отворени очи жените спят, защото все очакват да ме видят. ...
1.3K
16
Есенна постеля 🇧🇬
Капят тъжно навсякъде листата,
рисуват някакъв килим от самота.
Есента води след себе си тъгата,
която ражда се във страдаща душа.
Една тъжна есенна постеля, ...
рисуват някакъв килим от самота.
Есента води след себе си тъгата,
която ражда се във страдаща душа.
Една тъжна есенна постеля, ...
1.2K
3
Чудатостите на душата 🇧🇬
Душата до среднощ танцува
със ритъма на ветровете.
На уморена се преструва
и ляга в чашката на цвете.
Душата сънища сънува - ...
със ритъма на ветровете.
На уморена се преструва
и ляга в чашката на цвете.
Душата сънища сънува - ...
801
2
Аз и Лари 🇧🇬
Аз и Лари
Днес с любимото ми куче
падна щура веселба.
Знаете ли к‘во се случи?
Пак направихме беля. ...
Днес с любимото ми куче
падна щура веселба.
Знаете ли к‘во се случи?
Пак направихме беля. ...
1.2K
Пише ти Грозното пате със сивото перо 🇧🇬
Пише ти Грозното пате със сивото перо
Пише ти Грозното пате.
Дето не стана Лебед.
Но пък сърцето му – кратер.
Все мисли… Мисли за Тебе. ...
Пише ти Грозното пате.
Дето не стана Лебед.
Но пък сърцето му – кратер.
Все мисли… Мисли за Тебе. ...
1.2K
19
Помниш ли? 🇧🇬
Помниш ли времето, когато
бяхме щастливи?
Помниш ли времето, когато
се чувствахме живи?
Помниш ли думите, ...
бяхме щастливи?
Помниш ли времето, когато
се чувствахме живи?
Помниш ли думите, ...
1.1K
И дворът с тишина се облече 🇧🇬
И дворът с тишина се облече
Тъгувах много, щом баща ми
реши и стария орех отсече,
угасна внезапно зеленият пламък
и дворът с тишина се облече. ...
Тъгувах много, щом баща ми
реши и стария орех отсече,
угасна внезапно зеленият пламък
и дворът с тишина се облече. ...
1.5K
2
9
Аборт на душата 🇧🇬
Пометнах,
спъната в сянката на възмрачна немилост.
Абортира спонтанно душата ми.
Не можа да износи плода
на свойте големи, невъзможни любови! ...
спъната в сянката на възмрачна немилост.
Абортира спонтанно душата ми.
Не можа да износи плода
на свойте големи, невъзможни любови! ...
1.7K
3
