Poetry by contemporary authors
Стръкче цвете 🇧🇬
Стръкче цвете за щастие ще взема
и до устни топли ще допра.
Зная, в него ще намеря
много обич, красота. ...
Театър на другостта 🇧🇬
загърбвайки туй, що вчера се е смяло сред мъглите.
Витаят образи - едни и същи сред прозоречни врати,
преплитащи се в мрака на безбрежни същности.
Единство в образ - майка, що роди го, ...
Домофонна поезия 🇧🇬
Изплашвайки дори и уличната котка,
нетрезвият герой пред входната врата,
макар и с "Жекови" да вижда два бутона,
звъни по домофона. ...
* * * 🇧🇬
и истината на неказаните
истини предстои...
неказаното,
което ни мъчи, ...
Лист 🇧🇬
и търся истината... и търся спасение
Листът стои пред мен, очакващ
желанията съкровенни да излея върху него
утеха на потърся, и прошка ...
" Епилог " 🇧🇬
а старшината все реди като робот,
натъпкахме се от зарана с гнусотии –
тъй гнусен е и нашият живот.
Вместо жена, аз стискам автомата ...
Духът на Бурята... 🇧🇬
Тревожно въздухът ухае
на трудно обяснима Страст-
Духът на Бурята това е
преди да затрещи над нас... ...
Ти никога няма да узнаеш 🇧🇬
аз просто обичам и прощавам.
Чувства имам, които ти убиваш,
все пак мога лесно да забравям.
Ти никога не ще узнаеш любовта, ...
Един акорд 🇧🇬
Един акорд отнякъде звучи.
Заслушвам се във него и отново
унесено, притваряйки очи –
отскубвам се от времето сурово. ...
На това ли казват ХАЙКУ? 🇧🇬
Бях чиста, ароматна горска билка...
Сега изплача ли душата си,
тече ЧЕРНИЛКА...
"Син съм на земя прекрасна, ...
До днес 🇧🇬
на улицата гледал съм през нея
и явно се е сливала с паважа -
била е като дреха на алеята...
Стояла е все там, замислена ...
Внезапна милувка 🇧🇬
а те погалих.
В погледа ти светна уплаха
със вкус кинжален.
Въздухът даже се разтрепери, ...
Филм 🇧🇬
гледам го за стотен път
и всеки път проплаквам
на този мрачен финал...
Пускай го, нищо, че го зная вече, ...
С вкус на кафе 🇧🇬
на чаша кафе.
Говорим
за времето,
за кризата, ...
Бодра съм 🇧🇬
пак със всичкия си акъл,
събран от часовете сън.
В това приятно утро
чувам, глас любовен ме зове, ...
Петрова нива 🇧🇬
на Странджа баир насред гората,
под чиито усои тихо шепти
Велека с бистри си води..
Но ти си зарево, знаме развято, ...
Когато Бог я взе... 🇧🇬
ще мога ли без нея да живея,
превърна я във ангел – да долита
подобно на вълшебна фея.
Когато Бог я взе - ми взе душата, ...
Мъдростта на влъхвите 🇧🇬
Роден съм Козирог сред зима хладна
– щом кажа “януари”, мраз ме лъхва, –
но и при мен в едно студено пладне
дошли отнейде трима странни влъхви. ...
Бяло облаче 🇧🇬
Бяло тънко облаче повиках,
като птица затичано.
Като утро рано извиках
в мен да свети закичено. ...