Poetry by contemporary authors
Чаках те 🇧🇬
седнала на пейка под светлините на града.
Представях си твоето лице,
чисто и невинно, като на дете.
Мечтаех да ме обгърнеш в своите ръце ...
Хай-ху 9 🇧🇬
Вип прием.
Шведска маса.
Пунш...
Откровението със съпругата си честност, ...
Самотата ли те убива? 🇧🇬
да изгаря сърцето отвътре и да боли.
Когато искаш нечии устни ти да целуваш,
а те да са далеч, при някои други, нали...
Тя ли те кара да бъдеш тъжен, сломен, ...
Дори любовта 🇧🇬
да спасява чувства изгубени,
дори любовта се умори
да спасява това,
което погубихме, ...
Оптимистично 🇧🇬
тепърва тръни ще бодат,
но ти напред върви нарочно
макар, че раните кървят!
Лети със гордата осанка ...
Едно 🇧🇬
следите сливат се
превръщат се в едно,
сенки две
преплитат се ...
Откровение 🇧🇬
и въпроса задаваш,
без да забелязваш,
как подло ме раняваш!
"Обясни ми, скъпа моя, кажи, ...
Сцена 🇧🇬
и на сина си, който е актьор
„ Целият свят е сцена ....”
Шекспир
Светът е сцена, но понякога бездарни ...
Миниатюри 🇧🇬
да бе написал
исках.
С тебе да танцувам
исках. ...
Между червено и неутрално бяло 🇧🇬
Джош, не ми харесва.
Казвах ти да внимаваш,
толкова е неуверено
и непознато, навсякъде ...
Сутрин 🇧🇬
скрити в топлите спомени на дъждовни листа.
Мракът става от сън. И целува по устните
ранобудните кестени - спали в свойте кресла.
Утрото маха завивките. И облича се в бяло, ...
Звезден опус 🇧🇬
Небе - като в картина на Джорджоне
- изтъркан нощен плюш с мъглив оттенък -
надраскано от ревматични клони
на древен орех с разширени вени... ...
Грях 🇧🇬
Питам се, къде е моят грях
и защо ли да се моля пак за прошка?
Питам се коя сълза,
в живота ми е грешка? ...