Реката все тече и към морето тича,
на бърз препускащ влак реката ми прилича.
Годините и дните също тъй изтичат
като реки, води обратно не повличат.
През бързеи ни влачат, във скали ни блъскат, ...
Като снаряд се забива болката ми
в съзнанието ми и става на прах,
оплитам се в мрежи от канап
и се приспивам във безвремие,
мигрената е светът ми днес ...
Изви се пъстра есенна дъга,
целуна моя праг и стана пристан,
до който спря най-земната звезда...
Взриви се в пурпур... И света пречисти.
Тя ми дари единствен път до теб. ...
Снежинка прекрасна, изящна и нежна,
с душа на гореща и лъчиста звезда.
Макар и толкова крехка с красота безбрежна,
танцува с вятъра и създава топлина.
Снежинка единствена, чиста и неповторима, ...
Нехранимайко с нож ме плаши,
а аверът му апаш джоба ми тараши.
Ей, да му се не види на живота,
хората убиват и за скъсана банкнота.
Ама така е, който крал-крал, ...
Поддържай крехката ми същност
във нощите, загърнати с печал,
крепи ме, за да не се разпръсна
като старинен пясъчен бокал.
Дай сили тялото ми натежало ...
По стъпки от мълчание вървя,
следите ми приличат на гробòве.
Във тихото едва зачена и умря
камбана със разкъсана утроба.
От век е пълно лунно затъмнение, ...
Прелистих страницата на едно очакване,
изпъстрено със думи и ласки, с тъга.
Четирилистна детелина там подсказваше,
че някога била съм сам-сама.
Сега ме чака следващата страница, ...
Не знам защо покрита съм със рани,
не ме болят, дори и не кървят.
Само стискайки сърцето в длани,
сякаш стон дочух... но пък, едва ли...
Дори разравям спомени трънливи, ...
Аз днес не съм достатъчна за никой,
защото част от мене липсва,
част от мен е чужда!
Аз днес не съм достатъчно красива,
защото цялата ми хубост се разкрива ...
Омръзна ми от от блудкави, безсмислени слова!
Омръзна ми от обяснения, укори, лъжи!
Омръзна ми от чалга, силикон и фалшиви звезди!
Омръзна ми от есемеси, безумни формати и тъпи игри!
Омръзна ми! Стига вече! Спрете това! ...
Заобичвам те, въпреки всичките
страхове, че отдавна не чувствам
нито обич, нито пък птичките,
с чийто гларусен вик се събуждам.
Заобичвам те много уплашена, ...
Реанимираме илюзията на живота
със страхове, романтика и алкохол.
Пренебрегваме се (твърде) отговорно.
На собствениците си - даваме контрол.
Втълпяват ни, че много сме щастливи. ...
Не си мисли, че с тоя тъмен поглед
ще ме уплашиш. Нямам страх от тъмно.
След няколко изпратени любови
привикнах да вирея преди съмнало.
И не мисли, че щом съм те залюбила, ...
Помислих, че си слънце, а ти бе
един прожектор само театрален.
Обърках те със моето небе,
а вместо дъжд, донесе само рани.
Не чакай да те аплодирам, днес ...
В приказките любвта е вечна,
любовта е сладка и рядко боли.
В живота любовта е кратка
доста често трудна, с куп пролети сълзи.
В приказките любовта е красива ...
Потрошена броня, наранена без причина,
аз трохите си роня с ярост фина.
Ах, ти, всемогъщ свят, скроен от скорошна слана,
прегракна вече моят глас, потопи се в тъмнина.
Изгря слънцето над моята смърт, ...
Очите ми са пеперудени крила,
издраскани и разпилени от дъжда.
Рисуват стъпки и счупени стъкла,
вкопчени в последния ден на есента.
А споменът ще ги преследва като сянка - ...
Оо, Боже, искам този мъж...
Искам го! За себе си го искам само!
Дръж юздите ми, по-здраво дръж,
че току-виж и съм на неговото рамо...
Знаеш, по веднъж греша. ...