Poetry by contemporary authors
Днешният ден 🇧🇬
Вкуса му внезапен опитвам.
Послушен, опитомен
той лек и стремителен литва,
Небето разсича на две ...
Обич и омраза 🇧🇬
при рождението го наказва:
сложи във сърцето му любов,
а в душата вдъхна му омраза.
Винаги по земния си път ...
В безкрайната небесна твърд 🇧🇬
даже ако си продал
душата си на дявола,
незримата ù сянка
е все още ...
Сричам любовта си, невъзможната... 🇧🇬
в белите тетрадки на снега.
После заличавам разтревожено
тази изповядваща следа.
Стъпките забързани на хората ...
Бяло вълшебство 🇧🇬
в пухкави дантели дърветата облякъл.
Листа от скреж на всички клони нарисувал.
Снежна спирка за очите.
Душата се преражда - бяла, тиха – ...
Най-сладката 🇧🇬
Ти винаги си удрял подло в гръб
– навярно просто иначе не можеш –
с отровен шип, с отровен режещ ръб
на острата стрела или на ножа. ...
Грешница 🇧🇬
Един живот на този свят живея,
но какво от него аз разбрах?
За приключения, авантюри
аз копнеех, ...
Духът на чашата 🇧🇬
затуй че е създал от кал човека.
И като чаша с празна кухина
да дири съдържание, го врекъл.
Да сипва най-изискани вина, ...
На кого ме оставяш такава 🇧🇬
Ожулена и ранена -
по твоите правила живяла,
по твое искане променена...
На кого ме оставяш такава?! ...
Топла нощ 🇧🇬
разсъблечена с погледи от преспали балкони.
С шум възкръсва градът. И онази илюзия,
че нощта с весел лай - своя край ще догони.
Днес е топло навън. Сякаш смеят се птиците ...
Колко сме далечни 🇧🇬
Приближаваме се бавно,
плавно,
а душите ни – човечни
срещат се и тихомълком ...
Ще те търся 🇧🇬
да ми дариш нежност и много любов.
Ще те потърся в безкрайния свят,
ще премина небесния мрак.
Ще те търся в бездните тъмни, в нощта ...
Вярност 🇧🇬
на теб нарекох и нощта, и делника.
А всички луди мисли пратих в пъкъла
и с изгрева във вярност ти се врекох…
Ти плитките ми не захвърляй в огъня, ...
Утрото на един удавник... 🇧🇬
щом, смутена си тръгне - Нощта
и се впият... десетките скърцащи,
гладни Спомени - в крехка Душа!
И на орди се носят... Въпросите, ...
*** 🇧🇬
тъй нежно потънали в други две - кехлибарени.
Сякаш за пръв път се поглеждат.
Сякаш за пръв път се усмихват.
Тъй страстно погълнати един от друг. ...
Мелодия без ръкавици /или усмивката на празния ръкав/ 🇧🇬
От половината ръкав надолу – празнина,
която с имагинерните си пръсти свири токата
и фуга пред търбуха на МОЛ-а.
Отново е война за преоценени шанелени шинели, ...