Ще седна на перваза на съмнението
и ще надникна в твоите въпроси,
във тях недей търси спасение,
а в пролетна бездумка цветнокоса...
Ще метнеш слънцето с ръката си изящна ...
РЕАНИМАЦИЯ НА НЕБЕ
Заоблачи се нежният ти глас.
Зад тишината мълнии прииждат.
Небето спря да диша... Мътен час...
Защо се скри? С душата си те виждам. ...
Със другата ще бъдеш отмъстен...
Със другата, която ме последва...
Спокойно няма в нощите да спиш
и в сънищата аз ще те преследвам!
Във спомени за мене ще тъжиш ...
Моят свят е две вятърни мелници,
две брези с пречупени клони,
две сърца лудо влюбени
и детският смях в нашите делници.
В моя свят лутат няколко облака. ...
Тъжно ми е, мъчително тъжно.
Пак се спускам по сляпа окръжност
и опора все търся във здрача,
и се мъча поне да не плача.
Кухо ми е и противно сиво, ...
През октомври веднъж се разхождах дълбоко във парка
и в нозете ми шушнеше цветната есенна шума.
Слънце милваше щедро в бръшляна обраслата арка,
а на пейката срещна ме старец със няколко думи.
Поздрави ме с усмивка, сърцато си търсеше спътник, ...
Когато си до мен, е пролет - ясна и прекрасна,
усещам те, бленувам те и в миг пред мен заставаш,
зная аз, това мираж е, но толкова е искрен той,
сега си тук, но утре заминаваш,
разделяш пътищата ни и после пак ...
Седим един до друг и си говорим,
поглеждаш ме, очи извъртам аз встрани.
Не мога дори да те погледна, не мога да поема риска,
всичко в мен крещи, че аз те искам.
Когато погледите ни срещат, аз се чувствам слаба, ...
Ако сега докоснеш ме и тук
ще видиш, че не съм жена, а струна.
Трептя, разпадам се до звук.
Мелодия изящна като руна.
Не ме е страх, че ще откраднеш песента. ...
Сънят - единствената ми надежда
да се докосна до чаровния ти лик,
да сетя как над мен се свеждаш
и целият да се превърна в стон и вик
като изпъната до болка тетива, ...
Къде ли да отидем, скъпа -
за да се любим? На спокойствие...
Тук дяволи Цветята късат...
Убийци дебнат зад завоите...
От Фейсбукарско... до Мал-дивите ...