Аз исках само да обичам.
Исках сърцето си на някого да дам.
Не исках празни думи да изричам,
не желаех на чуждите лъжи да се поддам!
Аз исках само да обичам, ...
Ти завинаги затвори очи,
твърде млада си тръгна от този свят.
Но как да те върнем, ни кажи -
пак да се радваме на твоя смях.
Каква молитва към Бог да отправим, ...
... До днес така и не разбрах
защо ли тези, дето ги обичаме,
разбиват ни илюзиите на прах,
дали сами на болка се обричаме?!
Да можеше да си заключваме сърцата ...
"Да бъдеш или да не бъдеш?"
"Да бъдеш или да не бъдеш?" - бе въпросът,
дали да страдаш жив в този свят,
търсейки любов, да бъдеш просяк,
нещо като ангел в черен ад. ...
Гласувай за нашия ръководител.
Веско Маринов е неговият изпълнител.
Ако искаш да работиш до гроб
и да се мъчиш докрай като роб,
пусни бюлетина, не умувай, ...
Падайте, ангели, стремглаво в ада
на моята горяща и празна душа...
Глухият Бог ме остави да стадам,
не чу молитвите ми за мечтаната жена.
Умираща Любов, вдигни проклятието ...
Твоите красиви очи ли?
Да, те са като онези слънчеви лъчи, които галят моите коси.
Твоите сладки устни ли?
Да, те са като онези пухени облаци, които всяко дете иска да докосне.
А ще могат ли тези очи да разкрият моите тайни? ...
"Какво ме гледаш от портрета, скъпа -
полуусмихната и иронична?...
И дебнеш тайно всяка моя стъпка,
с очи коварни сякаш ме събличаш..."
Така ú казах снощи аз, раздразнен ...
Поисках те! И ти ме пожела!
И двамата се врекохме във вярност!
Покълнала в душите, ревността
в живота ни промъкна се коварно!
Безобичното чувство тъй боли ...
Остани в мойте мисли като миг несъбуден
и докосвай със пръсти - всяка нощ любовта,
остани във съня ми болка с дъх пеперуден
и рисувай в ума ми с нощен прах утринта.
Остани във сърцето нежен пулс от циклами ...
Да ме запомниш си мечтая,
когато нежно гукахме си двама.
Като птиче беззащитно мило,
на кравайче в скута ми се свило.
Играех с теб и хубаво ми беше, ...
И тази сутрин пак ще стана с усмивка
ще се обърна и ще видя нея.
„О, пак е тук, не иска ли почивка?
Без нея много по-добре живея.”
Ще стана тихо от леглото, ...
Като бяла птица всяка сутрин идваш,
в момиче нежно ти се преобразяваш,
до мене тихичко присядаш
и щастие в сърцето ми донасяш.
Природата с глас те е дарила ...
Обич тежка като смъртта
В друг живот навярно ще сме двама.
В друг живот, далече от света.
Но в този свят за нас надежда няма.
Тази обич ми тежи като смъртта. ...
Толкова съм малка сега – без крила, снижена, принизена,
скрита в една искрена и нежна сълза –
стичаща се по окървавената душа и преродена
от истината на една мелодия ранена.
Дали светът сега се преобърна? ...
Предколедно
Слънцето следи през мигли в небосвода
непукизма на мъглата и безочието на студа;
между мрежите им хора морно бродят
в лабиринта на града на Минотавъра. ...
Луната кашкавалената пита
търкулна върху масата на здрача,
отхапа си парченце облак-скитник -
звезда прегърна с финеса на мачо...
Засвири вятърът на флейта чудна ...
Студ и мрак... всичко е потънало в тихата
и призрачна мъгла, а аз какво търся?!
Черни перелини са се спуснали над града
и като паяци отровни убиват в мен страстта.
Хладна нежност усещам в близост... ...