Poetry by contemporary authors
Буря 🇧🇬
отвътре буря вие страшно,
вселена цяла, вихър шарен,
мечти умират в пепел прашна.
Духът жадува дъх спокоен, ...
Смъртта му е вдовица 🇧🇬
Той не търсеше покой.
Тя с друг мина под венчило –
за жених си взе мъж – негерой.
За невеста той – бесило. ...
Далечен Декември 🇧🇬
е като за първи.
Прегръщам те, сякаш е Декември,
а студът заплита се в ръцете ми.
Защо остави го? Предател. ...
Един красив и само мой Живот 🇧🇬
... аз повече заникъде не бързам – със бъдещото време съм на "ти",
и, ако някой каже, че съм мързел, е сто процента прав – или почти,
във всичките си минали животи, тъй както и във този мой живот,
съм карал все на бързи обороти! – и никога на четвърт оборот, ...
Ще се събудиш и без мен 🇧🇬
Ухае на кафе сред зимна утрин.
Прозорчето процежда светлината.
Взриви се изтокът – нощта се срути
и в огнено кълбо града замята. ...
И все тъй вярвам в чудеса 🇧🇬
... отвъд добрите небеса, в които мога да се вглеждам,
невям се случват чудеса? – и в тях е моята надежда,
че утре или вдругиден светът ще стане по-добричък? –
и, от химери изнурен, ще литна татък – светъл птичък, ...
Картичка от нощна Варна 🇧🇬
... гаснат кухни, светват спални, Варна стихва до зори,
курви, сводници – брутални! – почват свади за пари,
стърже в гнилите афиши! – мухъл вятърът суши,
катедралните бакшиши пак се пръскат с „Givenshy”, ...
Разплакана свобода 🇧🇬
думите най-тихи ще открият,
как тъгуват те за твойта свята,
чистата република ще мие
срам и страх, тъга, и болка, горест, ...
Зомбиране 🇧🇬
като бездомница снове.
Къде е всъщност красотата,
щом крием се от страхове?
Залостени във домовете, ...
Смъртта на Альоша 🇧🇬
Светлоокото утро заплака.
Посивяха полята в Украйна.
А в Сибир легна кротко под знака
кръстен дълго лелеяна тайна. ...
На попрището жизнено към края 🇧🇬
Мечтая си да дишам в кротък свят без брони, каски, маски и доспехи,
душата ми през Дантевия Ад! – да се измъкне – скитница без дрехи,
да литне пак из птичи синеви – прекрасна! – бяла Ангелица в Рая –
да спре това ужасно "C'est La Vie" на попрището жизнено към края, ...
Пазители 🇧🇬
приглушен в ароматно вино и тежки цигари.
От това, че днес съм тук, че съм ярко сияние.
От това ще трябва да бягаш, да скриеш и
малко любов, да запалиш изгорялото, скъсано щастие. ...
Жив 🇧🇬
В четири стени Живота ме зазида!
Д. Дамянов
Хора, нима е нужно
да дойде чума, мор, ...
Едно дете 🇧🇬
безгрижно, а пък вечер със звезди.
На бабиния скут заспивах лесно,
задъхана от весели игри.
Не съм сънувала животът сложен. ...
Фрагмент от мрака. Малка черна рокля 🇧🇬
ръбът му дълъг път нагоре има.
Дантелата е мрак. Съвсем познат.
Донякъде е, всъщност, предвидимо
усещането, че ме милва звяр, ...