Poetry by contemporary authors
Посрещачът на гара Варна 🇧🇬
Гара Варна. Посрещачи.
Влак на седми коловоз.
И ченгето бодро крачи.
По-велик и от Христос. ...
Пред Вечната врата 🇧🇬
разнолика, нестройна душа.
Димчо Дебелянов „Черна песен“
Да млъкна иска тишината,
гълчавата – да вдигам шум. ...
Hе ми се свиди 🇧🇬
възкръсвам все по-силна и напук.
Дали защото на любов се уча и
превръщам всяка ласка в стих и звук?
От всичките стени от мен съборени ...
Ти си просто Жена за пред Господа 🇧🇬
… ще се върна за теб
от ръба на света – и над бездната,
дълги ветри във степ –
колко мои надежди изчезнаха? ...
Пътека към снега 🇧🇬
... рижи вихърчета вият листопадите над мен,
през дълбоката кория хълтам в залеза червен,
ден като ветрец в тревица, кротък шумол на река,
бърза сенчица на птица! – литна нейде – ей така, ...
Жена ми се разхожда по брега 🇧🇬
Във въздуха се вдига дълго ято
и над града – незнайно докога? –
се спуска час за влюбени, когато
жена ми се разхожда по брега. ...
Есенна прелюдия 🇧🇬
дошъл за да промени монотонност
в тоз град от лятото заспал
багри от нюанс във цветове
запазени, неотсечени дървета ...
Стих 🇷🇺
На бумажку он глядел.
В лапке карандаш держал,
Он сидел и стих писал.
Стишок этот был про птицу, ...
Купувам и продавам гласове 🇧🇬
Започнах да се нервя от зори
на есента, на зимата, на курвите,
познатите на всички маскари! –
пак ни подкарват сънени към урните. ...
Очертания от обич 🇧🇬
полет на птица, море, тишина.
Сърцето рисува докрай очертания-
нежна и плаха, добра светлина.
Когато обичаме тихо мечтаем, ...
Крива нива 🇧🇬
... когато сън не ме лови в нощта над кривата ми нива,
и даже в дългите треви щурчетата не ме приспиват,
и впервам поглед дълбоок в тавата на луната кръгла,
и знам, че там ме вика Бог, ала на мен не ми се тръгва, ...
Плашило 🇧🇬
плашилото побито бе в бостана.
Погълнато в житейската си драма,
в сърцето му отворена бе рана.
Отдадени на празна суета, ...
Наричам те Любов 🇧🇬
Нахлух в теб като неканен гост.
Притихнах в тишината ти.
Познах горчивината и,`
скрит в теб, скрит от мен ...
Аз Atlas 🇧🇬
Небето осветено, ме привлича диво.
Към Воловар съм впила поглед. Търся А3.
Звездите смигат ми игриво. Казанът ври.
От дълбини далечни, зад пътища млечни ...
Мечта 🇧🇬
и край печката поседнах,
гледам носи във ръка,
баба банички последни.
Хапни си чедо, рече тя, ...
Обичам 🇧🇬
Обичам, когато се спуска нощта
и тъжно поглежда към мене.
Светът е изпълнен с безброй чудеса,
нощта е вълшебното време. ...
Вечното дете 🇧🇬
То е безкрайната,красива заблуда
в безбройните изблици на любовта,
несъзнаваща,съществуването момента на трудности
на тази твърда,противоречива Земя. ...
Спете в леглата си без да се будите 🇧🇬
времето връщам години назад.
Вече не знам остаряват ли лудите,
или живеят те в своя си свят.
Вашите делници, думите грубите, ...
Старомодност 🇧🇬
със мастило на тънка хартия,
и хартиени вестници, малко останали
във кварталната книжна сергия.
Старомодна съм. Още си пазя винилите, ...
Ако има Рай 🇧🇬
Вече не сънувам птици.
Нито пролетни треви.
В листопада по терлици
зимата към мен върви. ...
Дървото умира без корен 🇧🇬
Там далече в България, в Родопа планина,
роди се един голям Човек и там живя.
Израсъл на село и от там му е любовта,
една любов към планината, гората и хората! ...
Волно 🇧🇬
а пред теб стои познат глупак.
Чудиш се какво ще поиска пак.
Комплимент прави ти,
захласнат от сиянието ти магнетично, ...
Срещу Космоса 🇧🇬
като малки огнища в нощта,
а зад тях
и любов, и страст, и пороци,
самота, и тъга, вдъхновение, смях... ...
Нищо страшно, животе не става 🇧🇬
преди век ли, но помня, че бях
и в душата заспалото лято
сутрин будя го с песен и смях.
Чудесата – забравени, прости ...