Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Когато вали.... 🇧🇬

Когато вали дъжд е омагьосана гората.
Земята издиша топла пара…
По мокрите листа се стичат капчици
и с един, също бавен, полет капват.
Всичко е забавено, неразличимо- ...

ПетърТарамбичков

Poetry

734

Врабчета в шепите на Бога 🇧🇬

ВРАБЧЕТА В ШЕПИТЕ НА БОГА
Дали в дълбока пещера,
или в светулкова коруба,
съдбата беше с мен добра –
макар понякога и груба, ...

Валери_Станков

Poetry

660 5 3

Видение 🇧🇬

Докосвам силуета на нощта,
повярвал в пеперудите на мрака.
На своите несбъднати крила
летя към тях с надежда, че ме чакат.
Умират те от всяка светлина, ...

vega666

Poetry

1K 6 1

Палаво си те Обичам 🇧🇬

Погледът ми те гали
и ръцете, и те.
Изненада? Едва ли,
това го знаеш добре.
По извивките меки ...

mislitel

Poetry » Love, Erotic

1.1K 1 4

Възлюбени,... 🇧🇬

Небето нощем е дълбоко,
потъвам и не стигам края.
Небето нощем слиза ниско,
навярно да го разгадая.
Ала се губя в необхватното, ...

щураче

Poetry

952 2 3

Завещание 🇧🇬

Поръчах си Ноев ковчег.
По старите цени.
Новите не ми допадат много.
Но що да сторя?!
Все някъде,с някого,някак си ...

Ranrozar

Poetry

684 2 5

Да се ... 🇧🇬

— Да се сбогуваме ли,нежни Луноходе?
Не сме морето, прегърнато от слънчево небе
и в хоризонта нежно, далеч, далеч да ни зове.
-— Да се сбогуваме?! Къде? Кога?
Коя посока си избрала Лъчезарна? ...

LiaNik

Poetry » Love, Other

931 4

Разбрах (сама) 🇧🇬

Когато синкавите спомени
си тръгваха от мен,
като мъгла,
като неискано внимание,
в ласкавите опити ...

ele-na

Poetry » Love

752 1

Ко(н)те(йне)рийни политици и село Воден 🇧🇬

Предоставят се субсидиите тъй големи
на техните партийци алчни, ненаситни,
а пострадалият в контейнер ще дреме...
това му осигуриха политиците "елитни"!
https://zonanews.bg/bulgaria/nastanyavat-horata-bez-dom-sled-pozharite-v-kashti-konteyneri

hcs

Poetry » Civic

758

Огледало за душата 🇧🇬

Още тихия шепот в безлунните нощи ще помним –
отпечатък един на душите ни грешни и луди,
дето в тъмните доби върлуват отдавна бездомни,
непознати за себе си, в чужди посоки се губим…
И навярно сме сенки по пясъка бял на безкрая, ...

Konstance

Poetry » Philosophical

1.1K 2 8

С любов 🇧🇬

Жълтото по бельото ни напомня!?
Че нещо не ни е наред.
Мирише...на какво!?
Никой не смее...да пророкува ,Защо?
Потъва,Народ със история... ...

aap

Poetry

613 1 2

Дъжд 🇧🇬

Откога дърветата стоят на бдение,
сухите треви на жълта смърт приличат,
а реките жално лазят по земята,
чакат своето спасение.
Първи капки по стеблата галят, ...

Селева

Poetry » Landscape

709 1

Към неродения ми син 🇧🇬

Към теб - неродения мой син,
в чиито очи исках да виждам себе си,
аз имам грях, от Бог непростим -
да си един от многото мои белези.
И понеже не можеш да ми отвърнеш ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

1.1K 4 4

Ситуация 🇧🇬

Тез дни върти се в главата ми,
стих от детска песничка една,
"Как на кон от злато
ще дойде огненото лято".
Този кон ако го хвана, ...

RumyanaShtereva

Poetry

806

Неволно 🇧🇬

Ако някой си ранил
без дори да подозираш,
неволно си подценил,
че с тъга сърце раздираш.
Потърси отново път ...

natiii

Poetry » Civic

899

Лято с розови следи 🇧🇬

Нормално лято? Има ли такова?
О, всяко по е лудо от преди.
Морето го настига пак, отново,
порасло в изгрев с розови следи.
Щастливо, неочаквано, свободно, ...

zelenaradost

Poetry

652 4

На попрището жизнено към края 🇧🇬

НА ПОПРИЩЕТО ЖИЗНЕНО КЪМ КРАЯ
Като ми млъкне цял ден джиесемът,
от паламуд на сухо по мълчи.
И – дяволите нека да ме вземат! –
след теб останах вече без очи. ...

Валери_Станков

Poetry » Love

580 4 4

За нови начала живот си дай 🇧🇬

Изгубеният ангел в теб се свива
почти забравен и почти прекършен.
Очакваното в своя миг несвършен
проблясва още със духовност жива.
Илюзия безсмислено пенлива ...

agferdousi65

Poetry » Strict forms

756 1

От обич 🇧🇬

От обич със какво не играх,
от обич лъгах, плаках, проклинах,
от обич замръзвах, горях,
от обич изграждах и сривах.
От обич се смях и в тъга, ...

АлисЛарк

Poetry » Love

1.1K 3 2

Да бъдеш влюбен само в мен 🇧🇬

Да бъдеш влюбен само в мен
На лятото усмивката вълшебна
докосна ме със любовта
и аз рисувах вдъхновена
такава лятна красота: ...

MariaMustakerska

Poetry » Love

678 2 2

Aдът 🇧🇬

В кривото огледало на душата ти
образът на другия.

Lilia_Anna

Poetry

848 1

С невинни очи 🇧🇬

Кой приема този свят
с виждащи очи вълшебства,
не съди кой е беден, кой, богат,
не страда от морално късогледство?
Приема всичко за една игра, ...

mislitel

Poetry » For children

761 1 2

По-силна от самата смърт 🇧🇬

В един безпаметен кадрил,
прегръщам юдите край мене.
Броил е който е броил,
до трийсет. Сребърник безценен.
Коя съм вече и не знам, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

930 3 7

Погребение на поет 🇧🇬

в памет на Радой Ралин
Поетът не вървя с властта.
Нима овластените са глухи
за реквиема на любовта...
И колко ли от нас го чуха? ...

Ranrozar

Poetry

709 3 9

Сън 🇧🇬

Една целувка - щастие от рая.
Ръцете ти - най-нежната завивка на света.
Очите ти - ме карат да мечтая,
за любов, за страст и за кафе.
По тялото ти да се разпилея ...

kristalchetoo

Poetry

586

Любов в картина 🇧🇬

Мечтаеше любов да нарисува -
картина пурпурна за вечността.
Сама, когато в нощите будува,
скицираше сто алени слънца.
Как искаше в картина да запази ...

Ромашка

Poetry » Love, Civic

1.1K 6 11

Такава съм си 🇧🇬

Такава съм си нямам мира,
презирам пътищата лесните,
в сърцето ми живеят песните
и по-голямо от Всемира,
е то. И трудно за обичане, ...

Patrizzia

Poetry » Love

567

Забравих да дишам… 🇧🇬

Забравих да дишам от погледа ти,
когато за първи път в него бях…
Забравих да дишам от дъха ти,
когато за първи път го вдишах.
Забравих да дишам от нощта ...

Kalia1117

Poetry » Love

1.1K 1 2

Обещано 🇧🇬

В нощ на пеещи рапани сгъвам корабно ветрило,
може би го дипля грешно и прилича на хвърчило,
с квас от облаците правя дъжд за чудо и за приказ –
тайната е в капки пресни от узрялото мастило.
Яко се напи морето, дреме в роговата къща ...

КрасимираЧакърова

Poetry

1.1K 5 6

Самота 🇧🇬

САМОТА
... денят върху бучащото море,
надянал черен облак за сетре,
из туфите тръстики се повлече.
По нервите мелтемът ми пили, ...

Валери_Станков

Poetry

509 3 4

Безброй фенери в пустошта 🇧🇬

БЕЗБРОЙ ФЕНЕРИ В ПУСТОШТА
Разбрала съм, че няма път назад,
когато си пресякъл хоризонта.
Блестящ и чист си – сякаш на парад.
Но тъмнината е така огромна. ...

yotovava

Poetry

782 3 10

Девойките се връщаха от плажа 🇧🇬

ДЕВОЙКИТЕ СЕ ВРЪЩАХА ОТ ПЛАЖА
... в прозореца на светлата ми къща бая натрупах воайорски стаж –
красивите девойчици се връщат през парка – от напечения плаж,
в съня ми шляпат с леки еспадрили – и цяла нощ в мечтания летя,
люлеят се – прекрасни бели лилии, с навървените бански на цветя, ...

Валери_Станков

Poetry

443 2 2

“Откровения” - 2 🇧🇬

В този сайт няма нищо различно,
от живота във тази страна;
някой лъска бастун неприлично,
друг пък търси под бика коза.
Много плачат за “вечни” любови, ...

Yuri

Poetry » Civic

803 6 15

Последният ден на Вапцаров 🇧🇬

ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА ВАПЦАРОВ
Днес няма да напиша нито ред.
С жестоката държавна карабина
в тунела не застреляха Поет.
В тунела цял един народ се срина. ...

Валери_Станков

Poetry

638 4 2

Молбата на един бохемски размирник 🇧🇬

Моля ви,мила госпожо!Престанете да ми четете
листата!Животът е възможен да съчетава и двете:
уиски с лед,бира,топла храна!Пейзаж от морето...
И в зноя със синият взор на жена!Живее момчето,
макар че годините с взлом душата му не щадиха! ...

Ranrozar

Poetry » Humorous

855 3 7

Силикони...? 🇧🇬

Крещи, Боже, крещи...
в мен тишината крещи!?
А в лунната нощ... сърцето тъжи.
Лековерници!?Кой ,кого,наранява?
Тишина, сблъсък, мъгла... ...

aap

Poetry

644 1 2

Удобството на крайността 🇧🇬

Днес е пак на мода да си фанатик,
мисленето трудничко ни се отдава.
Страстно се делим и всеки е критик,
човекът в антагонизъм е удавен.
Другарството е крайно неудобно, ...

ValentinStaykov

Poetry » Civic

731

Спомен за отлетелия Човек 🇧🇬

СПОМЕН ЗА ОТЛЕТЕЛИЯ ЧОВЕК
Тъй както клечката кибрит
изгаря с жалостно пращене,
ще изгоря – и ще сме квит
със ледения свят край мене. ...

Валери_Станков

Poetry

582 2 2

Изповедта на лудия 🇧🇬

Писна ми.
От хора неразбрани.
От такива, дето искат,
а не знаят как се ближат
рани. ...

ЖивкоДелчев

Poetry » Civic

675

Политически некоректно 🇧🇬

На безсрамната наша държава и безсрамните родни апаши
не разбирам защо да прощавам! От лъжата огромна се плаша!
Предпочитам да бъда обесен, но да бъда морално опазен
от лъжите на тяхната песен, от лъжите, с които ни газят!
В кабинета на гнилите чувства са узрели нечестни милиони! ...

thedac

Poetry

810

Poetry by contemporary authors

Когато вали.... 🇧🇬

Врабчета в шепите на Бога 🇧🇬

Видение 🇧🇬

Палаво си те Обичам 🇧🇬

Възлюбени,... 🇧🇬

Завещание 🇧🇬

Да се ... 🇧🇬

Разбрах (сама) 🇧🇬

Ко(н)те(йне)рийни политици и село Воден 🇧🇬

Огледало за душата 🇧🇬

С любов 🇧🇬

Дъжд 🇧🇬

Към неродения ми син 🇧🇬

Ситуация 🇧🇬

Неволно 🇧🇬

Лято с розови следи 🇧🇬

На попрището жизнено към края 🇧🇬

За нови начала живот си дай 🇧🇬

От обич 🇧🇬

Да бъдеш влюбен само в мен 🇧🇬

Aдът 🇧🇬

С невинни очи 🇧🇬

По-силна от самата смърт 🇧🇬

Погребение на поет 🇧🇬

Сън 🇧🇬

Любов в картина 🇧🇬

Такава съм си 🇧🇬

Забравих да дишам… 🇧🇬

Обещано 🇧🇬

Самота 🇧🇬

Безброй фенери в пустошта 🇧🇬

Девойките се връщаха от плажа 🇧🇬

“Откровения” - 2 🇧🇬

Последният ден на Вапцаров 🇧🇬

Молбата на един бохемски размирник 🇧🇬

Силикони...? 🇧🇬

Удобството на крайността 🇧🇬

Спомен за отлетелия Човек 🇧🇬

Изповедта на лудия 🇧🇬

Политически некоректно 🇧🇬

Queue