Poetry by contemporary authors
Седем облачета бели 🇧🇬
... седем облачета бели подир птичите ята,
накъде ли са поели? – скитничета над света,
от небесните затвори светли бегълци – в зори,
върху бащини ми двори хвърлят сенчици добри, ...
Доволен съм 🇧🇬
Плати на музикантите. Пусни ги!
Включи и платата във моята цена.
Две чаши,моля! Пия с мойто име!
С него често пия и мълча. ...
Когато тихо Залезът припада 🇧🇬
и в чашата ми кротко се топи,
Земята е усмихната и млада.
И цялата ухае на липи!...
Луната се преструва на заспала, ...
Моля те, стъпвай на пръсти! 🇧🇬
Трябва да минеш на стиснати пръсти през моите степни пожари.
Трябва да зинеш, да стинеш до синьо в океани от айсбергов лед.
Мене не Тайсън ме би – мене ме удряха челно комети, квазари.
Мен ме въргаляха корита на сибирски реки из зъбати чакъли безчет. ...
Очите ѝ... 🇧🇬
безкрайни и смели -
кафяво-зелени, красиви очи.
Следяха през мен, заслепени,
своето щастие, ...
Незавършен сериал 🇧🇬
Дали да вдигнеш
чудиш, питаш се сега.
Чакам вън
да ме настигнеш, ...
България като въздишка 🇧🇬
България с разплакан взор
и с политическите мишки
възходът роден е позор.
Предателите управляват ...
-3- 🇧🇬
Познавам моите посрещачи
от написаното в сайта от Крамер,
с които в един отбор ще бъдем играчи
на Истината за Сакралните Правди. ...
Назад във времето се връщам 🇧🇬
и бродя нейде в крепостта
назад във времето се връщам
припомням си безброй неща.
Как нявга с кирка и лопата ...
На път 🇧🇬
Нямах нищо във джоба
Нямах даже мечти,
нито розови сънища
Когато тръгнах на път... ...
Добре, че ви има 🇧🇬
да ми наранявате сърцето,
че да има за кого да пиша.
Иначе никаква поетеса не съм,
стихове най-добре редя само за любов. ...
Gifted lone
Not east, nor west, nor north, not even south.
But you're not lost. Just alone.
Somewhere between the trail ways,
your steps are heading. ...
И струни къса с порив равнозначен 🇧🇬
уж двайсет грама, а каква душа,
че питам: За какво ми е такава,
ту я разплача, ту я утеша.
При хората е все една и съща, ...
Цървулджия 🇧🇬
Там в недрата на Пирин планина
в дюкянче малко останало отнякога,
с шило остро и с нож наточен в ръка
един човек с мерак обработва кожата. ...
Това е решенето 🇧🇬
намръщени ме гледат от екрана,
гледат ме лошо и в къщи!
Гледам навън - всеки се мръщи!
Със строг поглед, в магазина за беда, ...
Свят 🇧🇬
на напрежение, войни и смърт
и тегне върху нас като прокоба.
Тресе омразата навред светът.
В години на инвазии и писък ...
Салкъм 🇧🇬
и ще намеря чалъм
да зашия своя хастар.
Ще взема малко камъш
само защото съм мъж, ...
Суша 🇧🇬
Отдавна е потънал в земна суша.
Аз вечно между капките му свикнал,
не виждам откъде да се промуша.
И свивам се в измислените сенки, ...
Път... 🇧🇬
Улиците затракаха от студ...
Един писък на влак се удари...
По техния асфалт...
Колко е пътят на този свят... ...
Това, че съм – пределно ясно 🇧🇬
животът гълъб бе – увиснал безкрил и тъжен в моя стих.
Светците ли? Около мене – богоизбран до призован...
Жадувам обич и летене, а те линчуват ме. С катран,
заплашват ме. Кошмари разни, вини вменяват... Ден след ден. ...
-2- 🇧🇬
Със съня по принцип нямам проблеми,
ищаха ми за сън е като на бебе,
проблемите започват през частна активна от него,
когато започне борбата с упоритото Его. ...
Спомен за Медея 🇧🇬
... и тъй както лодкарят престава в нощта да гребе
и със тяло натиска пробойните в своята лодка,
но – побъркан, се люшка компасът, и висне небе,
из което Земята отдавна е скъсала котва, ...
Ти дойде 🇧🇬
ти дойде, животът ми се промени,
не остана нищо прозаично
и стихът ми пак от тебе се роди.
Ти дойде, пред мен е светлината ...