В очите ти се раждаха светулки,
бленуващи за орлови крила.
Едната отлетя невъзвратимо!
А другата загуби се в нощта.
И може би не ще се срещнат вече, ...
НА БРАЗДАТА В XXI ВЕК
Дорде държавата ни пълни гушка,
народецът - кат' Белчо и Сивушка -
опъва врат... и даже не мучи?!
Защо ли - далеч са Божите уши...
Пилял съм думи, не една излишна,
накрай света в победа и в погром,
а ти, която, без да си всевишна,
с ръце подпряла скромния ми дом...
... мъждукаш пак, едва забележима, ...
Земя, земя, ти вече си ни тясна!
Ний търсим вече други светове.
Макар че си една земя прекрасна,
нас Космоса незнаен ни зове!
Ний тръгнахме с ракети в небесата! ...
Ти се вдигаш на пръсти, откъсваш звезда
и сияние розово бликва.
Като топла вълнà ме залива мечта
и полита нагоре молитва:
нека всички посоки ведно се сберат, ...
Ще тръгна надалеч във този ден...
Черешите ще бухват в цвят на двора.
Небето ще синее светло в мен
и пълни ще са улиците с хора.
И никой, знам, не ще да разбере, ...
(Пародия по Г. Джагаров)
"Земя, като една човешка длан",
разграбена, сега кому си нужна?
Не пука им, че твойта кръв е южна
и е от кремък твоят стар Балкан. ...
Ще се срещнем някога отново след години,
ще вперим поглед нежен, мил и някак плах,
спомени в нас ще забушуват,
стари чувства пак ще възродят.
Ще се попитам в тази наша среща, ...
Има те и търсено убежище си.
Аз те жадувам с пръсти жежки.
Ти ме смущаваш, опрощаваш.
Аз вярвам, че те заслужавам.
Как с чист и бял възторг заливаш ме. ...
Искаме я своята България,
векове вървяла пред света!
Ти в старицата прегърбена позна ли я,
дето ти помаха със ръка!
Влизаме в църковното преддверие, ...
Дъждът притихна. Отваля...
Mустак помръдва старата лоза
и си отърсва капките зелени,
по гроздовете тихо спи дъждът
и чака слънцето, за да го вземе. ...
Нарекъл той себе си "мъж" ,
а се държи като животно не веднъж...
Но всички те примамват с нещо нас – жените
и като глупачки връзваме се на лъжите.
Едните прекалено много те обичат, ...