Хавайски бряг, безбрежна синева...
Не можеш да останеш равнодушен...
Оранжев залез, сбъдната мечта,
вълшебно е, когато си безумно влюбен!
С очи улавяме мига... ...
В църквата, прашен, стоя пред Иконата.
Тихо си тръгвам. Хич не ме спирайте...
Есенно слънце деня ми подгонва
и само пред Господ утеха намирам...
Грешен съм, Боже - това е цената! ...
Малкият принц
В пясъка следите са безбройно всякакви,
с малко оцелели замъци до ръба на брега.
Там малък принц при полусрутена крепост,
стоически дочаква и последващата вълна! ...
Сега си ми нужен
Сега си ми нужен! В студената утрин
да стоплиш постеля със ласка в просъница,
с котешка нежност ръце да прокараш
по всяка извивка на моята дрямка. ...
"Не искам да ти снема ореола
във времето, което се руши
от много вещество и малко воля."
"Молба" - Р. Радков
Днес на Времето вятърът слънчев през нас преминава - ...
С проблемите си справях се самичък -
не чаках да ме бутнат, за да скоча.
Засилвах се към следващо обичане,
решен, че този скок ще бъде точен.
Разпалвах много клади – не за вещици, ...
Кратка есен в очите на слепия.
Малък бейлийс. Танго за сакати.
Tя рисува! Рисува! Мразете я,
че сама пие кръв от кръвта си
... че отглежда хиенови кучета ...
Страхувам се, че времето прогонва
на твоя глас залудналия див копнеж
и в жадната ми саморасла нива
след бурите се спуска пак дъждец.
Веднъж била ли си ми нота дивна ...
(размислите на един бивш кладенец)
Отдавна искам да въздъхна
след всичкото си скърцане със зъби.
Аз - кладенец от трябване пресъхнал,
на място, тананикащо от гъби. ...
Живея те, какъвто си ми даден –
като усмивка и като сълза.
И всеки изгрев твой ми е награда.
Не чакам и не искам чудеса.
Светът е пъстър. Някои летят, ...
Майчино сърце
В очите ù напираха сълзи. Тя ги преглътна бавно, мълчаливо.
Ръка прокара в белите коси, въздъхна, после тихо си отиде.
Докосна леко дървената брава и цял един свят в нея се разля.
Събития отдавнашни тя спомни си. Прибра се, после тихо зарида. ...
Раздялата е нещо, от което ни боли...
Остават само спомени красиви.
Дали отново ще се срещнат нашите души?
Дали ще бъдем пак така щастливи?
Ти отлетя... Останах аз сама. ...
Душите ни са като манастир -
затворили сме в мрачници-килии
страдания и спомен, и немир,
камбаната на църквата ни бие...
и сипе звън в отшелници-мечти, ...