Ти виждал ли си как се остри нож?
Стоманен. Без следа ръждива.
Блести като луна над вълча нощ
и бавно в тялото ù се забива.
А тя, по-черна и от кръв, ...
Колко му е да си влюбен като някой мъж,
когото, щом прегърна, ще забрави как се казва бога;
дали Ромео или Радион Романович, май все е същото -
героят винаги познава се, когато тлее сит от жажда.
Разлиства пуснатите ти коси надолу по дъжда ...
Тя е там - безизразна и бледа,
звезда угаснала в нечия вселена.
Той е там - тъжен и безмълвен...
Кой посмя от него нея да отнеме?
Спомени заливат го за миг, ...
От мрака прогонен, денят в листопада унило
се скрива, остава ръмящият дъжд господар
след последната стъпка на светлото…
Тътрят се мислите тежко по улици мокри, самотни,
первазите тихи дъждовни за есен напомнят, ...
И САМО В ТИШИНАТА...
_________________________________________
"Това, което е писано да стане, ще стане...
Затова най-добре е да запазим Тишина!"
Шри Раман Махариши ...
Ако бях цвете, щях да съм роза,
за да целувам лицето ти скришом.
Ако бях песен, щях да съм тази,
която възпява чертите ти тихо.
Ако бях слънце, щях да те милвам, ...
Спиш като ангелче прекрасно, усмивката ти е като слънце за нас.
Ти си нашият живот, ти си най-голямата любов.
Ти си целият ни свят, ти си муза, ти си смях.
Нашето ангелче си ти прекрасно и без тебе би било ужасно.
Мама и тате много те обичат, за тебе всичко ще направят - те се вричат.
Не се страхувай, аз съм вятър,
ще те погаля и ще си замина,
декор съм, част от сцена на театър,
подвижна, временна и заменима.
Не се страхувай, не оставам, ...
Виждам те, усещам те, в моя ден,
а в съня си. Ах, любов, пак ли ме посещаваш,
отново чувствам се някак странно, да избера
аз не зная - въпроса или отговора.
На глас името ти не изричам, не те слушам, ...
Пред погледа ми хиляди години минаваха,
хиляди човешки животи се стопяваха.
Милиони души забравих,
стотици спомени зад себе си оставих,
не можах да простя на вечността, ...
На героите от Илинденско-преображенското въстание
Илинден, деветсто и трета,
станаха нашите деди
срещу неправдата проклета,
срещу тиранство и беди! ...
Обидата се приюти в мен като утайка от горчиво кафе.
Усетих нейния натрапчив вкус, който се плъзна иронично по цялото ми тяло.
Затреперих от студ. Бях толкова малка и безпомощна.
Нямах сили дори да заплача.
Отхвърлена от всички. ...
Спри! Не! Недей! Не се приближавай!
Не искам да видиш, че ме боли!
Отивай при нея! Не ме заблуждавай,
че сърцето ти късат моите сълзи!
Не искам да слушам от теб вече нищо. ...