Преоткривам небето в сиротното време,
преизпълвам със багри свойто жадно сърце.
С добрина направлявам студеното стреме
на живота и мъдрост събират ръцете ми.
Преминават край мен оцветени сюжети ...
До месец, до два, до няколко стотин години,
стръковете ще станат гъста гора, а гората – на стърготини.
До днес и до утре, не, до колкото можем да вземем,
ще носим с очи безутешна тъга – и ще я продадем.
До черно, до бяло, до който и цвят да застанем, ...
Вятърът - мъркащо коте -
затваря вратите на спомена...
Събуждам се портокалово-потна,
с изражение бонбонено...
След любовната нощ - изстрел в десятката - ...
Прости, със нещо ако съм те наранила,
не искам със обида да си тръгваш,
аз зная с теб, че съм сгрешила
и дълго със греха ми ще осъмваш.
Прости ми, ако можеш, че обичах, ...
Светът е лудница, съдбата - блудница!
И всички хора в този свят са луди!
Но от ЮНЕСКО са съобразили и
лудница в Кратунци построили,
в която - и във сградите, и в двора, ...
Днес сякаш и небето ме отрече,
когато го помолих да е синьо –
подпали се и с тежка жар се свлече
по тялото ми като лудо вино.
Земята също сякаш ме наказа ...
Отново този звън, така нервно притесни ме!
Не го искам - разбери ме!
Не ме ли преживя, не ме ли изстрада?
Защо съм ти сега - чужда, непозната?
Недей да се опитваш - твоето държание го знам! ...
Tи отново за себе си ми напомни
Tи отново за себе си ми напомни
и върна пак онези спомени
чрез един имейл с твоето име,
когато се оказах толкоз запалима. ...
Отвори ми красивата порта
на душата си нежна с обкова,
от дървото на сбъдната орис
и с чукчето от сладка прокоба...
Всяка нощ да гостувам в смеха ти, ...
Все повече от туй ми става тъжно.
По-точно казано, душата ме боли.
Преди прекарвах дните безметежно,
но сняг в косата ми започна да вали!
Не бях се спирал, за да се огледам... ...
Искам сред вълните на живота
да си имам малък остров.
Остров от желания, мечти и светли хоризонти.
И там, на този остров, ти да носиш
мириса на свежите цветя, ...
В старата гора някаква искра пожар разпали.
Пламъци се появиха като страшни хали.
Бобърът смелчак шлема си постави
и насочил силна струя от вода,
с проблемите се справи. ...
Когато тишината е без цвят,
без форма и без мисъл за утеха,
сърцето ми е дремещ вулкан
под писъка на лятната ми дреха.
Избухне ли - по парещи следи ...
Безсъница ожари пак нощта ми.
По клепки пламнали сънят не дойде.
Зората щом прозореца огря ми,
лъчите кой да спре ще може...
Денят нахлу порой от светлина, ...
СИЛНА СЪМ Силна съм и се гордея със това,
падах, ставах, но оцелях.
Любовта е болка, силна и жестока.
Преглътнах всичко, но съм силна.
Гордостта си загубих, теб също, ...
Денят костюма си съблече – със хастара наобратно,
звездите матови тела оголиха – необуздани нощни жрици,
дъждът издраска леко стъклените гърбове квадратни,
а тихият им стон се пръсна и смути съня на птиците.
Кресчендото пискливо на пернатите ...
„Ела със мен. Ще бъдеш мой късмет.” –
с пречупена усмивка той ми каза.
Погледнах го с доброто си сърце
и някак не можах да му откажа.
Слаб, блед и гладен, с огнени очи ...