Poetry by contemporary authors
Притча без причина 🇧🇬
Угасна ми свещицата в тъмата,
а нямах ни запалка, ни кибрит.
Не зная как осъмнах пред вратата
на Ада, нейде в храсталака скрит. ...
Автопортрет с въглен 🇧🇬
Зачеркнах сто Галактики на кръст
и все така се диря в необята.
Сега върху снега рисувам с пръст
автопортрет – портрет на самотата. ...
На ощипаното Миче 🇧🇬
6201104425
Имам си –
глезена
принцеса ...
Когато не разбираш любовта 🇧🇬
ти си всичко, което ме погубва.
Ти си силата на природата.
Ти създаден си да ме разрушиш.
Неочаквано дойде , неканен гостенин ...
Тиха самота 🇧🇬
моита тиха самота?
Далечен спомен със гръм
В душата долетя.
Самотна, залези изпращам ...
В тъмното 🇧🇬
И искам, но не мога да ги призова.
В тъмното съм цялата очакване,
И копнеж нахлува в моята душа.
В тъмното единствено си позволявам ...
Дяволи с мен заети... 🇧🇬
И надути, и превзети,
Гонят ме по небосклона
И въздишка се отронва.
Няма спирка в тази бездна, ...
Токсична любов 🇧🇬
Но доста често съм неразбрана.
Наранява ме и дори не осъзнава,
Че ме боли, не съм от стомана.
Няма измъкване, сякаш съм в плен. ...
Жена магия 🇧🇬
покорна, мила, тиха и добра
Не чакай! Недей се надява..
Търси другаде тази жена!
Аз мога да бъда ревнива ...
Превенция 🇧🇬
но с вяра, ако носим я навеки.
Надеждите не зреят от въпроси,
със чувствa обяснени от поета.
Сънят е приспивател на живота, ...
Убий ме с любовта си 🇧🇬
Убий ме с любовта си,
в сърцето ми си ти!
И в нощите красиви
за мене си мисли! ...
Пешката 🇧🇬
мечтае всяка пешка.
Но трябва да свърши
всичко без грешка.
Наляво, надясно ...
А ако бях слабачка като тях 🇧🇬
Обажда се животът – да се чуем,
а всичките му напъни са всуе,
ту прави се на евтин, ту на скъп.
Ту шут е, ту палач е и не зная ...
Лудото дете 🇧🇬
... ако не можеш да летиш, поне не хвърляй тежки котви,
във храма прекръсти се триж – не знаеш Бог какво ти готви,
дали в безмълвните реки, или в най-мъчните небета? –
на теб ти иде отръки! – да пастриш в себе си Поета, ...
Ключът не е в капан 🇧🇬
аз вълчите си зъби ще повредя.
Ключалка на безскрупулна врата
стои от дограмата ѝ на педя.
Вратата, казват, има две страни. ...
Посърнали са Божиите стада 🇧🇬
Посвещавам стихотворението на Неофит I - Български патриарх и Софийски митрополит
Камбани плачат. Плаче и небето.
Посърнали са Божиите стада.
Отеква във простора кухо ехо. ...
Дори и да ме няма пак съм тук 🇧🇬
живея в ноти, в думи, в нечии рани,
в перца на птици – призори събрани,
с тях кърпя си крилете. Светъл звук,
самотен славей, на нощта напук, ...
След поредна запетая 🇧🇬
проф. Златимир Коларов
Ако се случи животът да е благосклонен
старост достойна да ми отреди,
не ме съжалявайте тогава, за Бога… ...