Не искам да ми давате съвети.
Не мога аз да чакам търпеливо.
Взривявам всичко с празнични ракети
щом във ръцете си държа огниво.
Аз нямам си спирачки на мечтите. ...
След мене само думи ще останат,
ни къща имам, ни родих дете.
Касети, плочи, книги на тавана,
каква била съм знаят само те.
И в банките, и там съм непозната, ...
КЪСЧЕТА ОТ ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА
Часовникът запомни часовете,
в които сме се любили до здрач.
По циферблата матов нежно светят.
три драскотини от ръждив бръснач. ...
Пътят ми последен пак ще бъде прашен,
къщата ми в ада – с ледени постели.
Сам ще си доливам щърбавата чаша,
радости и мъка – сам ще си споделям.
Нищо да не чакам в хаоса разбридан ...
Душата ми парченце е откъртено
от светлия всемир. От кръговрата.
Обича. Като котенце озърта се.
Озърта се. Наднича зад вратата!
Желае да разбира тишината си. ...
Писмо до моите деца
Ще дойда пак за да ви видя мои деца,
ще почакам пак пред пътната врата.
И така ще чакам година след година,.
да се появите и прегърнете вашия баща! ...
Минусови температури са извън нашето гнездо.
Ние сме като птици, вътре ще си починем.
Когато съм заедно с теб се чувствам силен.
Думите не могат да опишат нашата връзка.
Аз съм грешката, а ти си моята поправка. ...
Бомби падат, ужас навсякъде там е,
болници рушат се, мрат деца, жени!
Уж е благословената от Господ земя,
а всеки ден там гибел, скърби, злини!
Сатаната триумфира, хора ридаят, ...
СТОН
… когато още нямаше смартфони – и ние бяхме мънички деца,
играехме по цял ден на „Ти гониш!“, рисувахме усмихнати слънца,
момичетата скачаха на ластик, момчетата заформяха мачле –
и татковците черпеха ни с пасти, а майките – със захарно петле, ...
Неземно е, когато слънчев дъжд вали
в короната на старата топола.
Трептящите листа в потоци от лъчи.
Невинността на истината гола.
Милувката на вятъра, зелените треви, ...
Светът е безразличен към живота.
Ако животът силата е на доброто,
то в днешно време вече няма днешност,
а само вчерашност. И тя крещи:
Светът умира. ...
Ужасна смрад вони отвред,
воня от умопомрачителни идеи.
Жени вместо мъже вървят отпред,
след тях флуиди, цветни знамена развели.
Ах, как боли да си във този век поет. ...
Омразата е твърде жилав хап,
който много трудно се преглъща.
В душата се събира като скраб
и изведнъж отново се повръща.
Омразата е често пропаганда, ...
Две очи, две сълзи
не ща да чувствам, не ща да мечтая
ако мога болката ти да открадна, твоята, тази
бих поел всички физически мъчения за Рая
Най-красивата роза си само Ти ...
Над Дойран много бавно зазорява.
Антантата е хищник с остри зъби.
Все още невенчан за свойта слава –
тя няма генерала да погуби!
Денят, наметнал плащ барутен, слиза ...
Куче, дръж! Не ми харесва този.
Диша тежко. Дразни ме. Да спре.
Куче, дръж! Не ми харесва онзи.
Знам ли... Крив е. Има и шкембе.
Куче, дръж! Мирише ми на рози. ...
Метафорите метафорично метафорични
са отпечатък папилярен на твореца!
При всеки трябва да са Винаги различни,
че иначе да му е здрав дупеца!
ДНК-то в хромозоми-рими се римува ...