Съхрани се. Не слизай от стремето.
Открадни от скъперника време.
Преброени са дните за вземане,
и за даване вик се подема.
Забрави за въздушните замъци. ...
П О П Ъ Т Я 18
Малкото грахово зрънце на Принцесата,
скрито под многото пластове от Материя,
е предизвикателството фино за поетите,
от Бездънния Безкрай на чувствата Истина да отсеят. ...
I want to see what's there
I want to unveil the true one you are,
the one you're hiding behind that shell.
I want to see the unseen
to untangle the tangled ...
АВТОПОРТРЕТ С РИМИ
... понякога съм сам и гол, дори костюмът зле стои ми,
седя си в неудобен стол – и пиша неудобни рими,
не зная кой си ги чете – и връзва ли с тях двата края? –
с тях вече стигнах до стоте, но не пораснах над кравая, ...
Когато можех още да заплача,
откупила мечтите си стаени,
гадаех как да им поставя стреме,
а после да препусна с тях към здрача…
Тътрузеха се черните ми мисли, ...
Забравям отвратителния навик
причините да търся според всичко
и пряко сили да си обяснявам
как чудото на грешката прилича.
Отвиквам от крилати постулати, ...
РАЗЛИЧНО ОБЯСНЕНИЕ В ЛЮБОВ
По-дълго искам да се застоиш
в градинката – до белите фонтани.
Все някога ще стигна до Париж.
Но точно днес копнея да остана. ...
Здравей Червено Слънце с наивно признатата детска мечта!
Думите не идват, а душата ми отнесено за теб трепти
В копнежа на мислите и в сънищата - блян отново си ти ...
Като безкраен цветен пейзаж разкошно омайна,
Свеж утринен полъх в китна пролет сияйна. ...
На всички наши Ангели /жените/ с поклон и обич
Ангел си със дяволска душа!
Дявол си със ангелско сърце!
След пожара ти си пепелта,
а след буря чистото небе! ...
Умирах триста пъти, да те видя
и всеки път възкръсвах осъзнал,
как твойта карма – моя дух пронизва
и целият на теб се бих раздал.
Откривах те във сънищата мои, ...
С намерение граден си - клетка по клетка
неспирно умираш и раждаш се
в неистова битка с празнотата проклета.
С гърди опънати бориш се - дъх по дъх
и всяка глъдка свещена е ...
П О П Ъ Т Я 17
Н А А Л Е К О
Продължава и днес с апломб,да ехти,
прескочил Пространството и Поривите на Времето,
на Бай Ганьо умнишкия,смущаващо изразителен смях, ...
Дори след толкова несбъдване и нямане,
Животе мой, не жаля нищо. Взел си, взел си.
Бе влакът стар, а неподдържаните релси
се виеха към пропаст и валяха камъни...
Ако погледнех скришом другите, трапезите, ...
Тя прави поезия, когато върви,
тя ме обича и ме слива с нея.
Тя прави сънят ми реалност,
успокоява ме и ме укротява.
Тя живее в мен, сякаш отпреди, ...
НЕКА ДРУГ НА СВЕТА ТЕ РАЗКАЗВА
... ти си облаче в лятно небе, ти си вятър в момчешко хвърчило,
из брадата ми – дим от кюмбе, с 10 пръстчета ровиш тъй мило,
светла птица, се връщаш от юг, и е толкова топъл октомврий! –
ти си капка от пеещ капчук, уж в летеж! – а морето те помни, ...
Днес реших да бъда друг... кой,
Боже, не знам, странник или потайник.
От кого бягам, не знам.
Сънища, Боже, какви... Благодаря ти.
Рибата в мрежата вече смърди... ...
ПЕЧАЛНИ БЕЛИ КОРАБИ
... а тук валя проливен дъжд и взеха да гърмят неоните.
Вдовица – пламнала за мъж, увисна есента на клоните.
Свалиха я на заранта – и метнаха я във линейката.
И – сякаш псе, се разскимтя ...
Колко е тихо в душата, колко е тихо,
бели пауни кротко си решат перата.
Мислите знойни тъй надълбоко попиха,
че си заключих с три катинара устата.
Дишам, издишам, дишам, издишам спокойно, ...
Будят ме слънчеви карамфили.
Неоново-бяло злато в косите ми светли.
Будят ме слънчеви анемонии.
Да разроши къдриците ми летни.
Онези следобеди ленени с ...
Народов много, одна держава,
любовь к другому вот это слава,
но облак темный от далеко взялся,
и зависть и злобы быстро налялся.
На лёд под ступени мир оказался, ...