ОПРОВЕРЖЕНИЕ НА ПРИТЧИТЕ
Разказаха ми приказка прекрасна –
два вълка има в нас – и на теория
храна комуто даваш, ще порасне –
първият е зло, любов е вторият. ...
ВИСЯ ВЪРХУ ЧЕНГЕЛИ ОТ ВЪПРОСИ
... дали когато пускам някой лев в кутията на просяка пред храма,
по-достолепен и от барелеф, не съм отминал гладни други двама,
дали когато песнички в зори редя във Фейсбук, някой друг не плаче,
тъй както вятър вие вдън гори – едно самотно, дрипаво сираче, ...
Как не обичам стиховете за любов,
те някакси звучат фалшиво.
тя, любовта не иска многослов,
тя тиха е и всичко е на живо.
В началото е буря, страст, жарава, ...
Ако със някаква неземна сила,
отново ме завърнеш в детството,
ти Боже, който за всемѝра,
си натворѝл милиардите вълшебства -
аз моля те, не ме оставяй ...
Животът е огърлица от спомени.
С едни се кичим - други ни потискат.
Но нека да не бъдем твърде скромни,
и нека го живеем както искаме.
И вярно, че понякога провалите ...
ТРИ СЕКУНДИ ДО ПРОЛЕТТА
Дойде декември. Ръсна сол и пясък.
И стана кално, безнадеждно стана.
Навръх дървото дрезгаво изкряска
измръзнала и прегладняла врана. ...
Изтръгва ме надеждата от блатото,
в което болката е без слова.
Затъвах аз сред сенките... Едва
се влачех без посока в непознатото.
На светъл бряг ме чака с песен ятото ...
Стоя под нощното небе и гледам към звездите.
Не помня от кога вървя. Не броя вече дните.
Една звезда погледна ме, намигна ми и рече.
Хей. Накъде вървиш. Изгуби ли се ти човече.
Ааа не. Отвърнах аз. Към щастието крача ...
При мен дойде, остана котаракът –
стар, кокалест, отчаян, мълчалив –
не можеше да ми мяука даже...
„аз също съм така, приятелю“ – му казах –
и сипах му от млякото, което бе останало... ...
СТИХЧЕ ОТ НЕБЕСНИЯ БУКВАР
Когато Бог в дълбокия Безмер
со кротце и со благо ме откара,
мечтая си! – със някой стар авер
да хвърлим табла, тапа и гюлбара. ...
Прекрасна си, когато се усмихнеш.
Устните ти, нежни вишни разцъфтели.
В очите ти изкрящи, е скрита цяла една вселена.
Гласа ти, нежен ромон на поток студен.
Течящ в зноен ден през юни. ...
Такъв ме запомниѝ, какъвто бях!
Не ме съди! Допусках грешки, зная!
По моите си правила живях!
И ето, че приключих най-накрая!
Съдбата този път ме надигра. ...
Едно жълтурче как е оцеляло
закътано до корен на дърво.
От ледената зима пожълтяло –
завих го аз със пликче от найлон.
Тя, зимата студена, ни пързаля ...
Не те обичам, не не те обичам,
но радвам се, че ти се появи,
Душата ми научи се да срича,
дори започна думи да мълви.
Не те обичам, няма просто смисъл, ...
Кокичета облякоха белите си рокли,
в небето се прокрадна синева.
Слънцето се заоглежда в дъждовните локви,
връхна дреха наметна и тръгна си мойта тъга.
Зимата се сърдеше – не и се тръгваше, ...
Приятелството, казват, е безценно.
Не се залъгвай - има то цена.
Презират ли те, гледат ли надменно
към теб - очаквай удара в гърба.
Когато зад усмивка завистлива ...
Събудих се щастлив сред облак от лъжи.
Зората песен с тяхното жужене.
Откраднали крила от моите мечти.
Рояци пеперуди, приказно летене.
Широки улици, усмихнати лица. ...
Обичам те, живот, обичах те вчера,
обичам те днес, ще те обичам и утре.
Знай, каквото с мен в съдбата ми да става,
аз отново и отново ще се изправям
непобедима и бяла, и няма никога ...