Гледам те на тази стара снимка,
ти си, но все пак си различна.
Усмивката ти стои си все така,
но някак днес е малко носталгична...
Върнах се в годините назад, ...
БУРЯ
Облаци дъждовни небето забулват.
Земята захлупват с оловен похлупак.
Светкавици блясват, в миг тайни разбулват.
Гъмнее пак всичко във вечерен полумрак. ...
Размита сенки майският ветрец,
косите си оплита в бледи люляци.
Усмихва се младежки под каскет,
кръстосвайки затоплените улици.
Подгонва аромата на цветята, ...
Вървя назад, сочена от пръсти злобни;
преследвам залеза на нашата любов.
Очите давят се в сълзи отровни,
не ще ме изкуши мен грях красив и нов.
Минало, което още продължава. ...
Аз никога не съм била в Мадрид.
Но ти била си, Изабела.
И покрай тебе в оня миг очи са впили
всецяло мъже без чест, със помисли нечисти.
А ти – по-горда отпреди и по-красива, ...
Аз обещах ти всичко да направя,
което ще те кара да летиш.
Аз обещах ти и на колене да лазя,
но да не посърне погледът щастлив.
Аз обещах ти обичта си моя ...
Не зная, скъпи, на какво се дължи,
но напоследък не те разбирам.
Адски ми писна от всички лъжи,
в кожата си просто не се побирам.
Кажи ми направо: "Баста!" И край. ...
Тръгнах към теб по сухите вени на слънце залязващо,
нищо в пазва не взех – от косите ми старо злато вали,
под копринени клепки – тежки сапфири проблясват,
снагата ми мрамор, дето стъпя – биле омайно цъфти.
Дълго вървях по петите на вечер проливно дъждовна ...
ЖЕРТВА ЗА ТЕБ
Зимна нощ, студени ледени кристали,
и твойта липса пак не ще да ме пожали.
Таз болка, че те няма, тъй засилваща се, пари,
и страдащото мъничко сърце, тъй жестока иска да поквари. ...
Когато казваш, че любов не съществува,
не вярваш значи в моя малък свят,
във който като лодка плува
любов към своя вечен бряг.
Не само вярвам, а болезнено усещам, ...
Народа да водиш е Свята Човечност.
Трябва ти Жрец и Огнище Познание.
Смъртната жажда да бъдеш над Вечното.
Град над скалите в невронче съзнание.
Пазител на бисери сияеща Истина. ...
Сянка на стената виждам,
където твоя снимка още виси.
Вижам очи, червени, проблясващи във мрака,
сякаш куче, бясно, бягащо от някой.
Виждам сянка ня стената, ...
Очите впивам в снагата стройна,
движейки се право срещу мен.
С коси развяти, със душа спокойна,
усмихна се, каза ми - Добър ден!
Почувствах се на седмото небе, ...
Очите ти потънаха във моята Душа
и полетя тя в звездните пространства!
Усмивката помилва моето сърце
и го изкъпа в Светлина копнежна!
Ръцете ти отрониха звезди сияйни ...
Височината ти достига до висините,
ала ти пак не чувстваш топлота.
Неясни винаги за теб остават бъднините,
стоиш непокътната в своята безкрайна самота.
На колко събития свидетел беше ти, ...