Снежен човек
Зимни рицарю с бял плащ и въглен очи,
с ледно сърце и с ръце снежнобели,
непокварен от кал и лъжи, от безразличие,
винаги предан и влюбен, винаги верен. ...
1. Гледам от терасата звездите в небето,
чува се само гласът на сърцето.
То те вика гласно, но ти едва го чуваш,
спираш, но после продължаваш да пътуваш.
С доста момчета след теб се виждах, ...
Не мислиш ли, че малко закъсня?
Не много. Само с две години.
Погребах Младостта и Любовта.
Разпръснах семената им в градината.
Полях ги със сълзи да порастат ...
Когато ми свършат цигарите
и се усъмня какво усещам към теб,
отварям си книгите стари,
дето листа детелинени скрити са за късмет.
Между пръстите стривам ги нежно ...
Навалял е снегът. И в душите е бяло.
Съкровените мисли светят от истини
и светът разпилян се събира във цяло,
празнично-светъл, богат и пречистен.
Твоят син се роди. Със звезда на челòто. ...
Уви, не съм добра магьосница -
да те вълшебствам с нокти стари...
И не разбивам разни костници
за обич да варя отвари!
Ако очите ми за теб не са магия ...
Седим със теб на кръгла маса. Голяма, като света... От двата края.
И пълни са кристалните ни чаши със стихове... И със любов.
Наздравица пенлива вдигаме – да бъде наше земното кълбо.
Във Коледната пита съм боднала свещичка. Да свети. Да огрява
и моето, и твоето лице. Дали ме виждаш колко съм щастлив ...
Все още вярвам на вълшебства,
пораснала съм мъничко, е, да...
Дали от този сняг е толкоз светло,
или пък ще се случват чудеса...
На прага сме на Коледа и ето, ...
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=235992
Пак ли ме приспиваш, ветре,
като ми довяваш спомен?
Искам да приспя аз тебе,
да не бъдеш буреносен. ...
За Коледа, по Коледа, след Коледа...
мечтите са си все едни и същи,
при някои през декември с волята
надеждата завръща се във вкъщи.
И някак си, улисани в мечтание, ...
Измислих те. Сега те нося
в себе си – като зрънце любов.
И те пазя – в сърцето си защо ли те посях?!
Измислих те. И дълго с пръсти
чертаех те по заскреженото стъкло. ...
Една година някак пак измина
а ние все така забързани изпускаме мига,
и вече не успяваме дори да се зарадваме
на малките, но истински неща.
Не виждаме красивото във сянката, ...
Аз мога цяла нощ да се взирам във луната
и да оплаквам птиците безкрили.
Аз мога тъжнолика да посрещам и зората
и да мечтая за небесни пеперуди.
Аз мога без да спя да сънувам твоя лик ...
Мълчи! Спести ми тези думи тежки -
стрели отровни на недоизречена омраза.
Един живец остана в съдбините ни човешки -
ЛЮБОВ!
Позволи ми, моля те, поне нея да опазя! ...
Кажи ми, страннико, откраднал моя ден
и завладял спокойните ми мисли:
Орисница ли прати те при мен?
Или сама успях да те измисля?
Създадох те от палещата страст ...
Кой ден сме и кой месец?
Загубих толкова време в мислене за нас...
Защото това сме аз и ти, и всички хора...
и не знам защо не мога да спра да те гледам...
Не знам и защо нещата не се получиха... ...
Клетвата, която е обвързана с лъжи,
най-съкровени и жизненоважни,
измами, скрити във треперещи очи,
подкрепяна е общо във миража.
Заблудата за тихия, новороден живот, ...
Умирах, когато страхът ме изяждаше,
в тъмната празна нощ,
умирах, когато гръм удареше
и разкъсваше мрака със мощ.
Умирах, когато очи ме преследваха, ...