Обърна гръб… отказа да ме вижда.
Сбогувах се със старото си аз –
гневът ми на талази заприижда.
Дори без спиритически сеанс
е ясно, че ще сторя тъпотия ...
Господи, Господи, колко съм глупав.
Вярвам в изящното и в себе си трупам
чувства, емоции и размишления
за всевъзможни, Твои явления.
А хората - те са, разюздани атоми, ...
Оядени от злоба, завист и интриги,
все гледаме във канчето на другия,
по чуждото проточили сме лиги
и жалбите ни чува даже глухият.
Напираме след жалките промоции ...
Зима студена, ледена, зловеща
Слънцето бе скрило своите лъчи.
Земята смразена, още през Ноември,
Но роди се Тя и всичко озари.
От три звезди, най-малка беше Тя, ...
ЗЕМЯТА Е ПОСЛЕДНАТА НИ СТРЯХА
Животецът бездруго ни е кратък,
защо си го вгорчаваме сами? –
нали – пътик-пътик! – вървим нататък,
към по-щастливи някъде земи, ...
ВЕЧЕРНА ПЕСЕН ЗА НЕВЕРНИЦИ
Покрай бездомника и песента търкулна се една монета,
И уморена стихна есента върху разбитите павета.
Заметна листопадните поли, подви коляно, седна бавно.
Забързани към светлото коли, нетърпеливи и парадни, ...
Обичам този град, когато ням
и глух е сутрин. Още си доспива
и вятърът с посока променлива
разнася листите насам-натам.
Издига се над всичко сънен храм, ...
ЕДИН ПЕЧАЛЕН ИДИОТ
... не много умен, не и много прост,
без бялото букетче зимни рози,
във Фейса всяка заран съм ви гост
с нелепите си стихове и прози, ...
БИТОВА РАПСОДИЯ
Каляваме се – в трудности и битки.
Понякога те мразя – до полуда.
И трудно с битовизмите привиквам.
Но страх ме е – до смърт! – да те изгубя. ...
„BIOMET” ЗА НИКЪДЕ
.... мъгла пълзи по урви и дерета, мъгла и по душата ми пълзи,
изгледах 7 филма в „Biomet”-а – ужасни „Made in USA”-бози,
съседът по седалка си изхрупа солетите – и вафлите с кокос,
и си заспа – мечоче във хралупа, подир Витиня с гърбавия мост, ...
До Коледа са дните преброени.
Елхи сияйни - пъстро премени.
Ухае на смола и на канела,
дантели бели зимата изпрела.
Навън студът безжалостно върлува, ...
Ако птиците ,загубят си крилата...
Ако мечтателя загуби си мечтата...
Ако любовта загуби същноста си...
Ако умираме без да задаваме въпроси!?
Кой сме ние...сенки ,герой или ...
Стадо, кучета, пастир, осли,
винаги така било е на земята.
Човеците пасат трева като овци,
а някой в тъмното обсебва им душата.
Паяжина изплетена от енергийна връв, ...
Срещата ни, помниш ли, започна
Малко след като есента
За Сбогом! лятото целуна
А после завесата от листа се спусна
И залеза вече идваше мразовит, студен ...
О, сърце мое, хвани се здраво,
и въздух поеми си, ще полетиш.
Като птица волно, волно полети,
и ведро погледни към небесата.
О, сърце мое, вече недей мълчи, ...
Дали я носим в ДНК или копнеж е по всичко изгубено?
Дали е клетка или свобода, която сме приели незаслужено?
Красива е. И даже не боли, от празнотата, дето сме я трупали -
онези най-високи планини, под които сами, сме затрупани
има само тъга, вкочанена, от рани корави, напукани. ...
Нали ми е Сънливка студенлива,
(тъй както, всъщност, много от жените,)
студено ли е, яко се завива,
и ръчичките й в моите са скрити.
За мен лепнала се е сякаш е коала ...
Ще спра да те обичам, когато небето промени цвета си.
Синьо значи, че още те обичам.
Но привечер идва залез, а залезът е по-красив, защото променя цвета на небето.
Един ден е жълт, един ден- оранжев,
един ден-розов, а друг- червен. ...
По стъпките ми бурите вървят,
поискам ли – долита урагана.
И как, кажи ми в малкия ти свят,
криле присвила, пленница да стана?
От мен очаквай не една беда, ...
Момиче съм слънчево, след вятъра тичам,
всяка пролет съм същата твоя любима.
Под цъфнали клони в любов ти се вричам,
но съм жена и много приличам на зима.
Топло лято е, не спирам все вятъра гоня, ...
Приятели, желая Ви много настроение с приказката ми в стихове "Приказка за по-големи":
Приказка за по-големи
Във малка къща до гората
живееше бедняк един,
той имаше си куче вярно ...
ПИСМО ВЪРХУ ПЪРВИЯ СНЯГ
... сякаш бабичка гърбуша, зъзне зимната скоруша,
къщички в снега не пушат – сви се малкото селце,
тръгна снежната фурия – млъкна старата кория,
друмник, спрях по икиндия със премръзнало сърце, ...