Като костелив орех се пукна зората...
Чудеса аз днес не очаквам, но вярвам в тях...
Като ленти се сивеят клоните в тази мъгла...
Приказки днес няма да четя, искам истината...
Живот е тази стара дама, кокетка... ...
Да прегърнем ли, и целунем самотата?
Последна тя горката, в съня ни ще избяга!
Календара дните ни брои, часовете ни протака
самотата с часовник, секундите тик-така.
Стари войни, скрили от смъртта-живота ...
Свободата не струва пари – да се будиш с усмивки на птички,
да прегърнеш по изгрев мечти, да се сринеш пред някого ничком,
за да видиш в красивия ден как ръка на другар се протяга,
а над мрака прекрасен рефрен на надежда добра се обляга.
Не познавам война без тъга. Обожавам да бъда човечен, ...
Бях за пръв път с жена.
И някак си това е било...
филтрирано в спомените ми.
Около двадесет и пет години, оттогава.
И нито веднъж не съм се досетил да я потърся. ...
Колко време трябва, за да осъзнаеш,
че миналото е назад далече;
че бъдещето няма как да разгадаеш,
че обратно няма да се върнеш вече?
Как те отминава яростта, когато ...
По залези небето свечерява
с нюансите на тихото мечтание,
когато няколко звезди трептят
и пълнят сънищата ни със щастие!
Тогава е по - истинско красиво ...
Вятър подлудява хора и животни
оловни тъмно сиви облаци убиват цветове ярки от света
времето иска да спре и дъх от дух ще си поеме
за да задуха най-силно в бавно и широко ларго метроном на дървета върхове
протяжно соло на тромпет преплетено с фор и нах пиано шлаг ...
Жена от огън.., жена от плам..,
С цвят на кръв от разкъсан бокал.
Ти пронизваш плътта ми без срам
с две очи като с остър кинжал.
Ти си още дете, но узряваш ...
Влюбено сърце, лесно се убива,
превръща любовта в отрова,
наивно и добро, сляпо и игриво,
замръзва в миг, омразата напира.
Копнеещо за ласки, малко топлина, ...
През портата ми февруари влиза. В сърцето да се сгуши е готов,
облякъл е искрящо бяла риза. Кълне ми се и гледа ме с любов.
С красиви думи, знам, ще ме омае. Ще сипе вино чаша или две
и вятър – лекомислен и нехаен, в мен лудостта среднощно ще зове.
Безсъниците тихо ще валсират, часовникът ще бъде съ ...
Един артист ни прави на… маймуни:
С два профила се има за умник!
Със сигурност ни счита за малоумни!
Постъпва като истински циник!
Държи се с нас изцяло шизофренно: ...
РЕПЛИКА КЪМ БРАТЯТА МИ ПО ПОЕЗИЯ
... започва вече да ми писва едно и също всеки ден –
върху словесната си писта да се въртя като кретен,
поемам дъх – изригвам думи! – един самоубиец-кит,
и в черни насипи от гуми се врязва моят стар болид, ...
Величка Николова – Литатру
Стопи се топлата ти диря като парченце тънък лед.
Къде сега да те подиря?
- Ориснико, бъди проклет!
Загубих пламенния поглед, не чувствам нежната ти длан, ...
Даваш му хляб, а те мисли за враг,
мисли какво ще поискаш в замяна.
Ходи си сам – като вълк единак,
само че сам си попада в капана.
Чуди се – как се е хванал в капан, ...
Сляпа скитнице в розова рокля,
пак при мене те моля поспри,
че да мога от теб да се стопля
с твоя пламък що вечно гори.
Ти не виждаш с очи светлината, ...