Poetry by contemporary authors
***( Хайку) 🇧🇬
Здравец и свежи треви.
Не броя дните...
Пролетен изгрев.
Небе, песен на славей ...
Дух 🇧🇬
Не ми е вече никак до разходки.
Тежи ми този свят на раменете.
Мълчи ми се. И никакви въпроси
не искам да задаваш чак до утре, ...
Голгота 🇧🇬
а и търговците от храма не прогоних.
С пет риби и с два хляба –
и себе си
не смогнах да нахраня. ...
Не съм аз 🇧🇬
И излизам много плахо вече навън.
От страх да не си загубя контрола
и да не остане душата ми гола.
Много често се правя на тази, която не съм. ...
Когато... 🇧🇬
и сънища тровят покоя ми хладен,
тогава ми устни усмивка обгръща,
пробягва в ума ми и блян безпощаден.
Копнеж по чувства, дълбоко прикрити, ...
Моите дни 🇧🇬
защо така страдам, защо всичко ме боли,
защо живота ме срази...?
Дните минават, лошите спомени остават,
започнах леко да се съвземам, ...
Но знаеш ли? 🇧🇬
но днес отново мислих си за теб.
На пръсти ме познаваш. Често падам,
не ме вини! Аз просто съм човек.
Аз още пазя в себе си - дълбоко, ...
Избор 🇧🇬
осъдена на щастие сама.
И своите успехи аз проклинам,
затова, че пак ще съм сама.
И вместо радостно да се смея, ...
Цялата към теб съм устремена 🇧🇬
не за мимолетен шеметен екстаз,
дойдох при теб и с тебе ще остана
до сетния си дъх, до сетния си час.
Аз, цялата към теб съм устремена. ...
Обичал ли си някога така? 🇧🇬
( "Don Juan DeMa ...
Не(чо)вечен 🇧🇬
Да се смееш на себе си. Като гробар
да се ровиш, зариваш - ухилен и зъл.
Да се съдиш, виниш и помилваш – не цар,
а с корона-рога май на власт си дошъл… ...
ххх 🇧🇬
Мъж ми направи път.
Нищо особено.
Просто държеше вратата
и ме покани с жест - ...